Окрилено
На Калин, Десо и нашата си котка
Събуждаш се и нещо топло, весело струи от теб. Усмивка и решение да си изкараш прекрасен, нов ден. Почти няма спомен от Вчера. Синдромът Вчера отшумява сутрин, когато слънцето гали проскубаната ти коса (нова прическа в опит да намериш ново себе си, което да обикнеш и другите да обикнат) и дори когато студът напомня за идващата зима. Сутрин всичко е красиво или поне, когато решиш да не закъснееш за училище, да не изпуснеш пак автобуса, когато слушалките на МП3-ката работят и любимата песен свири в ушите ти, заглушавайки сънливостта и Вчера. Онова Вчера, когато не чу алармата и всичко се прецака. Не, днес всичко ще е красиво. Странно. Не е по-различен ден от Вчера, но все пак нещо те кара да си сигурен, че ще е хубав ден. Пееш си някоя песен. Няма значение коя. И тъжните ти се струват весели, просто искаш да пееш. Каквото и да се случи в този ден, то ще е прекрасно, само защото знаеш, че някой те обича, или пък защото обичта съществува като цяло, ...