Омраза


Човекът винаги е живял в заблуда. Винаги е намирал причини да мрази и да обича. Винаги си е мислел, че другите го мразят и искат да му навредят. В някои случаи това е така, но не винаги. Според мен много хора си го въобразяват. Това е силата на въображението. Силата, да създадеш свой собствен свят, в който да си си сам господар. Да притежаваш "абсолютна" свобода. Но дали този свят не е просто един бял лист, в който същноста ни се носи и няма никой и нищо?! Да така е. Дори и да създадеш земя, част от "абсолютната" свобода ще изчезне. И колкото повече неща добавяш, толкова по-ограничен ще си. Омразата е само в главите ни. Това е чувство, което се поражда от други чуства. Като например тъга, завист, любов... То, ни води към пропастта, защото дори и някои от хората да не мразят така силно, има други, които мразят и за тях. Много често се питам, защо трябва да се мразим? Не, не искам да ви разказвам за "идеалния" свят, в който всички се обичат и т.н., не. Но омразата ни ни прави слаби. Защо трябва да мразим, и така да ставаме все по-слаби и все повече и повече да се раздалечаваме? Защо, питам аз?... Не чакам отговор никой не може да ми отговори. Омразата е в самата ни същност и ние, колкото и да се опитваме, не можем да променим този факт. Тя е закодирана в човешкият геном и ние не можем да я изтръгнем оттам. Дори и да го разгадаем, пак ще си останем вечно мразещите същества, които един ден ще се самоунищожат. Вероятно аз няма да присъствам на това събитие, нито някои от хората, които ще прочетат тези редове. Аз не искам да го предотвратя. Това е краят на еволюцията. Това е логичният и край. Просто се надявам с тези редове да се опитам да го забавя, и по този начин да осигуря щастието поне на едно поколение на най-странното животно Хомо Сапиенс.