Смомням си преди много време, как един блед юноша започна да изпитва нещо много странно. Странно, защото до сега не беше изпитал подобно нещо. Как в един обикновен ден, в него се зароди чувство, което не бе навлизало никога толкова надълбоко. Топлина, усещане, което да се настани и да остане и до до днес.
С течение на времето, това чувство премина през различни етапи. Понякога по-силно, друг път по-слабо, но никога не угасна. Въпреки че се намериха ситуации и обстоятелства, който с помисли и намеренията, да правеха всичко възможно то да изчезне, или да спре да вярва в него. Но уви, не се случи това. Нещо повече- след всяко разочарование, той събираше още повече сили и продължаваше смело напред. Вярваше в истинското му съществуване. И знаеше, че ще намери същото чувство, от някой, като него. В който съдбата да е посяла подобно зрънце в душата му.
Чисто и силно, това чувство го караше да лети. Да се усмихва, радва… да бъде щастлив от онова, с което се е заразил. Нещото, което го накара д ...