7 мар. 2010 г., 23:52

От бунта до безмисления празник

2.1K 0 5
1 мин за четене

Осми март, 1857 година, Ню Йорк. За пръв път жените-работнички излизат на улицата,  протестирайки срещу лошите условия на труд, неравностойно заплащане и липса  на равноправие. Протестът им е разпръснат от полицията.
             Така е и на следващата година, и по-следващата. Клара Цеткин има заслуга Осми март да се превърне в Международен ден на жената.  В десетки страни го честват като празник на майката и колежката. Някъде той е неработен ден, отбелязван с партита, подаряване на цветя и дребни подаръчета със символно значение.
            Нещо средно между Деня на майката и Свети Валентин  ли е той за българката? Обикновен ден като другите в календара или захаросан лицемерен изблик на псевдозагриженост, признание и измиване на чувството за вина с букетче и лъскава дрънкулка?
       Къде сме ние в цялата  пъстра картинка?  Какво празнуваме и имаме ли повод за това?
           За едни жени Осми март  не е празник, за други е повод да принудят благоверните  съпрузи да  им закупят скъпи подаръци. И едното, и другото е достойно за съжаление.
          Осми март е истински празник на онези жени,  у които е останало поне мъничко от борбения дух на работничките от 1857 година. Тези, които отстояват своите права и  мечтите си.
          Който казва, че българската жена в момента има пълно равноправие с мъжете, значи живее в някакъв друг свят.  Но не само това е причина празникът да бъде осмислен по нов начин.
    Датата Осми март е празник на мислещата,  действаща жена, която се бори да постигне своите цели.  Която може да каже с гордост: "Тази година постигнах една мечта, защото се борих за нея."  Тогава празнуването  наистина има смисъл.
     Прекалено много станаха жените-кукли, прекалено малко останаха жените-воини. Печална диагноза за състоянието на обществото и предупреждение за бъдещето.
    Вярвам, че уроците на историята не са  досадни безсмислици. Ако този постинг накара поне една жена да празнува по-различно Осми март, имало е смисъл да го напиша.
     Защото борбата е състояние на духа, а Духът няма пол, възраст и етнос.
        Честит празник на всички, които  водят своите битки за оцеляване или усъвършенстване! Истинският празник Осми март се празнува от личности!
Да бъде пълен със светлина, усмивки и победи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...