Осми март, 1857 година, Ню Йорк. За пръв път жените-работнички излизат на улицата, протестирайки срещу лошите условия на труд, неравностойно заплащане и липса на равноправие. Протестът им е разпръснат от полицията.
Така е и на следващата година, и по-следващата. Клара Цеткин има заслуга Осми март да се превърне в Международен ден на жената. В десетки страни го честват като празник на майката и колежката. Някъде той е неработен ден, отбелязван с партита, подаряване на цветя и дребни подаръчета със символно значение.
Нещо средно между Деня на майката и Свети Валентин ли е той за българката? Обикновен ден като другите в календара или захаросан лицемерен изблик на псевдозагриженост, признание и измиване на чувството за вина с букетче и лъскава дрънкулка?
Къде сме ние в цялата пъстра картинка? Какво празнуваме и имаме ли повод за това?
За едни жени Осми март не е празник, за други е повод да принудят благоверните съпрузи да им закупят скъпи подаръци. И едното, и другото е достойно за съжале ...