5 июл. 2006 г., 11:46

Отблясъци 

  Эссе
1658 0 2
2 мин за четене
Театър. Камерна зала. Обожавам загадъчното ухание на цигарен дим, странно
преплетено с вкус на сладникав парфюм, закътано някъде там сред гънките на
кървавочервената кадифена завеса. Една секунда и огромен жълт сноп светлина,
причинен от незнаен прожектор разкъсва мрака на сцената, накарва гласовете да
утихнат, а сърцата да спотаят в себе си нетърпеливия трепет от очакването на
началото.
Човешкото око представлява чифтен сетивен орган. Състои се от очна
ябълка и спомагателни приспособления. Служи за виждане и улавяне на светлината.
Обичам да се вглеждам в нечии очи, да вниквам в душата на някой непознат, да се
лутам сред рзхвърляните отблясъци на тъмносини езера, да потъвам в очарованието
на небесни кладенци, да ме пронизва абаносов поглед. Сред потайните дебри на
съзнанието си колекционирам впечатления, чувства и усещания, завинаги запечатани ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шели Все права защищены

Предложения
: ??:??