5.07.2006 г., 11:46 ч.

Отблясъци 

  Есета
1412 0 2
2 мин за четене
Театър. Камерна зала. Обожавам загадъчното ухание на цигарен дим, странно
преплетено с вкус на сладникав парфюм, закътано някъде там сред гънките на
кървавочервената кадифена завеса. Една секунда и огромен жълт сноп светлина,
причинен от незнаен прожектор разкъсва мрака на сцената, накарва гласовете да
утихнат, а сърцата да спотаят в себе си нетърпеливия трепет от очакването на
началото.
Човешкото око представлява чифтен сетивен орган. Състои се от очна
ябълка и спомагателни приспособления. Служи за виждане и улавяне на светлината.
Обичам да се вглеждам в нечии очи, да вниквам в душата на някой непознат, да се
лутам сред рзхвърляните отблясъци на тъмносини езера, да потъвам в очарованието
на небесни кладенци, да ме пронизва абаносов поглед. Сред потайните дебри на
съзнанието си колекционирам впечатления, чувства и усещания, завинаги запечатани
в мимолетните облясъци на нечий поглед. Виждам как той я изпиваше с очи и в
дяволските пламъчета на похотта изгаряше плътта и. Спомням си
ледения,безразличен поглед на един наркоман, който търсеше себе си, затъвайки в
бездната на неизбежното пристрастяване. Той съществуваше без в необикновения,
страшен блясък на погледа му да се чете воля за живот. Той постепенно се
предаваше, докато очите на дилъра черпеха ненаситно от опияняващата наслада на
властта. Идеята, че парите въртят света, а той държи парите придаваше фалшив
блясък на изумрудените му зеници, въплъщаващи алчността и жаждата за надмощие.
Отровните стрели на тихата и завист по необясним начин се отразяваха, потъвайки
в мрачните дълбини на душата и излизайки отново на повърхността като злоба,
спотаена в присвитите и очи. Той знаеше, че не може без нея. Тя беше готова на
всичко за него. Двамата безумно се обичаха, в очите им безспирно се разгаряше
пламъкът на любовта, караше ги да блестят така, че само с поглед да сгряват
душата на другия. Любовта им придаваше едно небесно, нежно сияние, което
озаряваше целия им свят.
Кървавочервената кадифена завеса се спусна, разнасяйки
едно загадъчно ухание. Последен поклон. Залата отеква от шумните аплодисменти.
Зрителите стават на крака, а очите на актьорите блестят някак странно. В този
отблясък се преплитат удоволствието от играта с ненадминатото усещане за
неподправена радост, че с това което правиш можеш да докоснеш нечия душа. В него
се съдържа силата, която изправя хората на крака, предизвиква сълзите им и ги
кара да се чувстват така, сякаш от малката камерна зала са взели едно голямо
съкровище, наречено щастие. Защото най-важното е да правиш хората щастливи,
тогава и техните, и твоите очи ще се губят в красиви отблясъци.

© Шели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??