Страст!? Ще ми се да повдигна вежди и да се усмихна закачливо. Дали пък? Отегчено? Или уморено? Похот? Или глупост? ... Жажда? Не знам, учудена съм от себе си. Подминавах тази дума, пишейки за съвсем други неща, споменавайки я просто някъде, че съществува... не съм писала за нея, може би защото тя би ме разкрила цялата. И то не защото ме е страх от голотата - не бях способна да го направя.  Липсваха ми думи и достатъчно опит може би.

         Обичам  да пиша в тъмнина, запалвам свещ и сипвам аромат в лампата, оставам известно време така - загледана в пламъка, но винаги дистанцирана от него. Харесва ми топлината около мен. Топлина, която те притиска и полепва по тялото ти. Откъде идва тя обаче, не знам... Но ме кара да се чувствам жива, самата аз започвам да излъчвам топлина... хм, харесва ми... Но чак сега разбрах защо -  защото това съм аз, част е от моята същност, също както и онази ледена част, която собственоръчно създадох. 

Ще го направя на части. Ще ви открия какво е страстта за мен, какво е била във всеки един етап от живота ми. За това как ме разруши и съгради отново...

............

Страстта за мен е част от безрасъдството. Дали да живея, или не. Да оцелея или да се предам. Да стигна до ръба и да вися на косъм. Умението да си предизикателен или да бъдеш предизвикан. Страстта е отклик. Ентусиазъм и жар. Лудост. Удар. Сила, концентрация на воля и упорство да постигнеш успех. Да вложиш цялата си сила в едно желание. Крайно, много крайно, пагубно, но чувство. Чувство толкова силно, чувство, което не може да пренебрегнеш, защото то е по-голямо от теб. Ураган. Помита те. Изкушение, но не само сладко... Изкуство и красота. Може би има таен знак, сила за това как да овладеем страстта, преди да ни е подчинила напълно. Но се питам нужно ли е, след като всичко, постигнато в моя живот, е благодарение на нея. За вас не знам, може и да я оплюете, може и да не ви е до нея, може дори да не ви стиска. Всеки решава сам за себе си. Но аз ще се опитам да я разбера този път. Защо и как винаги присъства в мислите ми, в действията, в чувствата ми.Винаги е била като опиат и липсата ù води до абстиненция и празнота.