В произведението си ,,История славянобългарская’’, Паисий Хилендарски успява да опише част от българската история, история, почти забравена от българския народ по времето, когато Паисий е творил. Чрез произведението си той дава старт на българската съпротива.
     За да може едно общество от хора да се нарече народ, то трябва да бъде обединено от една обща вяра, от един език, трябва да знае историята си, поетите и писателите си, дори и да няма физическа граница, която да определя къде живеят, те трябва да имат, а и да знаят своите духовни граници. Не на последно място, те трябва да знят от кои племена произлиза народа им.
     Тези елементи, определящи народа като народ, можем да наречем седемте ,,стълба’’, изграждащи една нация.
     Родът. Семейството. Майчината ласка... та кой човек може да се нарече истински човек, ако няма семейство, ако няма корени? Човек живее чрез миналото, той черпи мъдрост от успехите и неуспехите на дедите си. Ние, българите, сме закърмени със славното ни минало, пропило се в нас- минало вляло се в кръвта ни, минало течащо през вените ни и по този начин даващо ни сили- сили да се борим с всяка неправда, със всяко зло, защото все пак сме българи а българите се борят и никога не се предават, защото дори и да паднем пак ще станем и ще напомним за себе си.
     Ако не помним и не зачитаме род и родина, ние ставаме половин човек, човек нямащ опора, на която да се опре в труден момент а няма ли устои, човек става като дърво, прекършено от силен вятър, самотно дърво, което ще умре.
     Българският език. Как може да не го зачиташ? Та колко велики произведения са написани на български език? Не един и двама са поетите, описващи го като бистър ромолящ ручей, който се влива в слушателя и го кара да копнее за красотите на нашата родина. Кара го да мечтае за безкрайните поля на Добруджа, за хладните гори на Стара планина, за топлото южно слънце на Пирина, за дивната хубост на Родопите...
     Българският език е уникален и неповтроим, той не е само средство за общуване между хората. Напротив, той носи хилядолетната ни история, носи красотата на страната ни, носи в себе си зрънцето живот, нужно ни, за да просъществуваме.
     Защо езикът и родът за важни за един човек? Ами защото човек е съвкупност от тяло, душа, семейство и език. Без тези елементи той става бездушно тяло, което съшествува, но не живее и за това ние, като истински българи и хора, които преди всичко зачитат и помнят миналото ни, хора горди, че са българи, трябва да разнасят и пазят езикът и родът ни където и да идат, защото те са светлината в пълния мрак, светлина, която винаги ще ни показва пътя към физическата и духовна свобода, светлина, която никога не ще угасне...