Почти празна стая. В ъгъла дъбова маса, а на нея - черни и бели фигури от шах. По белите квадрати търся щастието, което лъкатуши между тях. Далеко от черните полета! Нима не мога да бъда бяла царица... Но по диагонала - черен офицер - исполин! Мога ли да помръдна? Отсреща ми - топ, около мен - дребните пешки. Бягай от малките хора! Докога ще се луташ? Нима животът ти наистина е партия шах? Но има"пат". Равновесие.

Не позволявай да те победят черните мисли, а мисли в бяло. Защо? Има синьо небе, бели птици, тъмнозелено море, а на дъното те чака златната рибка. Нахвърляни мисли, довяни от есенния вятър. Седим един срещу друг. Нима винаги ще играя по играта на твоите черни фигури? Този път ти ще бъдеш"мат". Защото се научих вече да побеждавам не само теб, но и себе си. Опитвам по-сложни ходове, тъй като се справих с лесните просто от раз. И знам защо побеждавам. Защото искам да съм добра и бяла. Слънцето грее за всички, но и за мен, искам да нося светлина на другите и те никога да не остават на тъмно. Дали е така?

Досега играех на сляпо, "очите ми само гледаха, а вече започнаха да виждат". Виждат зелени морави, чисти извори, цветя и всичко е в различни тонове. Просто белият лист стана твоя пристан, където можеш да си починеш, склонила глава на силното рамо на любимия. Гласът му ромоли като ручей, а ръцете му прегръщат царица. А твоето царство е толкова богато, защото ти се обгради само с доброта, обич и светлина.

Защото се усмихваш. Защото мечтаеш. Защото вярваш. И ще намеря пътя към щастието, но винаги трябва да помня: "от банката на живота не можеш да изтеглиш нищо повече от това, което си вложил в нея".

Играта свърши. Просто бели и черни фигури. Просто един обикновен, но толкова обичан живот. Важно е да се обичаме, това ни прави добри, а е важно да сме добри, защото затова ще получим награда - за всичко онова, което обичаме! Успех!