Писмо до феята на щастието

       Мила Фейо,незнам дали съществуваш и незнам дали това писмо някога ще стигне до теб,но аз съм длъжна да го напиша.длъжна съм,защото искам да ти споделя моето мнение за любовта,за срещата с нея и с едничкият ми допир до щастието,което сега ми вижда толкова,толкова нереално,далечно и недостижимо...

Какво е любовта и съществува ли тя в един толкова празен на чувства свят?Свят,в който рутинното ежедневие убива всичко,уби и мен!Едва невръстно дете аз почувствах тръпката на първата,незабравимата любов.Любов,която изпълва всяка фибра на тялото ти,любов,която те кара да се чувстваш жива,необходима на света.Свят,който се състои от един единствен човек.Човек,който ти дава всичко,човек,на който би дала всичко,човек,заради който би направила всичко...И аз му дадох....дадох му всичко-сърцето си и душата си и затова сега си плащам.Плащам със самотата си. Самота,която ме влудява.Самота,която не пожелавам и най-големия с враг.

     “Той” нахлу в сърцето ми когато най-малко го очаквах и по същият неочакван начин ме напусна,но... взе със себе си и сърцето ми,в което бях запазила всичко смислено в живота си-“Него”,мечтите ми,стремежите ми....Сега на мястото на малкото ми,влюбено до полуда,църчице зее огромна пропаст.Кажи ми ти,малка фейо,как да върна мечтите си?Как да открия пак смисъл на живота си? Kак да продължа напред в това мое съществуване?Не казвам живот,защото не мисля че съм участник в него-аз просто се наблюдавам отстрани,сякаш гледам живота си на лента,сякаш това не е моят живот...а чии е тогава?Защо не мога да се позная?Защо не намирам смисъла в жалкото си съществуване?Защо не преследвам бившите си мечти и цели?Защо не ме интересува какво ще стане с мен занапред?ЗАЩО???Нима е възможно “Той” да ми е отнел абсолютно всичко?Нима е възможно да бъдеш толкова жестоко ограбен и то при първата си среща с любовта и така жадуваното от всички Щастие?Да,аз наистина бях Щастлива с “Него”.Може би незнам какво е Щастие,може би съм се залъгвала през цялото време,но ми беше хубаво.

       Ще мога ли да обичам отново?Но как като “Той” ми открадна сърцето?Какво ще предложа на някой друг?А,ако този “Друг” не иска нищо в замяна-готов е да ми даде неговото сърце,така,както аз дадох моето.Ще мога ли да обичам отново?Ще ме е страх,защото аз съм страхливка!Ще ме е страх,да не дойде времето,в което този “Друг” ще си тръгне,ще изтръгне даденото ми на заем сърце и в гърдите ми отново ще остане пропастта!

    Защо трябва да плащаме толкова висока цена?Защо трябваше толкова рано и толкова бързо да се разочаровам от най-прекрасното чувство на света?Свят,в който не виждам смисъл.Свят,който е тъй пуст,тъй празен,тъй студен и разочароващ.

     Е,малка Фейо,незнам дали някога това ще стигне до теб,но бях длъжна да ти споделя.И ако някога се срещнеш с Купидон,моля те,предай му това писмо и му кажи когато събира момче и момиче или мъж и жена,нека първо ги предупеди,че любовта ще им донесе много,много непознати и красиви неща,но също така може да им донесе и хляди пъти повече болка,мъка и тъга.И нека те сами решат дали си струва да се впуснат в тази игра,наречена “ЛЮБОВ”.