17 мая 2007 г., 11:27

Писмо до Кадафи

1.5K 0 2
2 мин за четене
 

ПИСМО ДО КАДАФИ


                                            Г-н Кадафи,


        Аз съм ученик от  8"а" клас на „Старопрестолна гимназия по икономика" във В.Търново - България.

    Пиша Ви това писмо с дълбока загриженост за съдбата на заплашените от смърт българските медицински сестри, като същевременно изпитвам  истинско съчувствие към заразените от СПИН деца в болницата в Бенгази. Ние, българските деца и гражданите на нашата република, подкрепяме усилията на Европейския съюз да финансира техническа здравна помощ за болницата в Бенгази, за да бъдат осигурени подходящи медицински грижи за заразените с вируса на СПИН и да бъде спряно неговото разпространение.

   В същото време следим с дълбока загриженост съдбата на българските медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт на 19 декември. Те вече са от много време в затвора. Обръщаме се към вашата хуманност и милосърдие, за да не бъде изпълнена смъртната присъда и медиците да бъдат освободени.

   Бяхме окуражени от изявлението на вашия син, че либийските институции са в процес на преразглеждане на предишни решения и че няма да има екзекуции.

   Искрено се надявам в положителното решаване на този случай, което би се превърнало в предусловие за бъдещото развитие на отношенията между Европейския съюз и Либия, а също би върнало добрите отношения между двете ни страни.

България има право да потърси сметка от вашето правителство, г-н Кадафи, за процеса срещу медиците. Защото не само българите, но и целият цивилизован свят, нарича потвърждаването на смъртните присъди срещу шестимата медици "варварски акт" .

  Позицията на България, ЕС и други държави по делото срещу българските медицински сестри  цели предотвратяването на разпалване на войни и  предизвикването вражда между религиите и цивилизациите по света.

   Надявам се, че мъдроста ще надделее над решението на Съда в Бенгази  и ще бъдат отменени смъртните присъди на нашите сестри.

   Аз съм дете и желанието ми е всички деца да са здрави, щастливи и нищо да не засенчва тяхното детство, но и като такъв знам,  искам моите родители да не са застрашени, когато отидат в друга държава да работят и да съм спокоен, че никъде по широкия свят хора не постъпват както инквизицията в средновековието. Нали живеем във века на демокрацията и прогреса...

   Надявам се, че вие, г-н Кадафи, ще се намесите в полза на справедливото разрешаване на този дълъг и нецивилизован спор, заложил толкова дълго свободата на шест майки и бащи на карта.



13.02.2007                                                    Един български младеж:                                            

гр. В.Търново                                              Марин Стефанов Савов                                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събка Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Писмото е изпълнено с хуманност,но...Кадафи!!!Този човек заслужава бавна и мъчителна смърт,каквато до сега не е имало.Той не е човек,а изрод.Лошото е обаче,че няма кой да го свали от власт.Тъпите ни мафиоти с наемни убийци,могат да изпратят някой,който да го убие...Ако се намери такъв човек,ще е герой.Това е СПРАВЕДЛИВОСТ!
  • Браво!!!

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...