Обръщам се към тебе, скъпа земьо, за мен си свята, създала ме такава, да обичам родината си, да уважавам отечеството си, да тъгувам по любимите си, макар и отдалече, но колко да е далече, щом над нас греят едни и същи звезди, щом дишаме един и същи въздух, това ми стига, за да знам, че съм близо до тях...
Обръщам се към теб, скъп океане, създал си ме пясъчна кула, за да се въздигам и да се срутвам, да бъда прилив, да бъда и отлив. Знам, че някога, някъде, на брега ти ще доставиш писмото ми на благородник, за да разбере какво е човешкото пътуване и че то е неизбежна част от нашият живот, да пътуваш за да откриеш себе си.
Обръщам се към теб, скъп огън, ти ми носиш щастие и топлота, не ме изгаряш, а вдъхваш живот в душата ми огнена кръв и самоувереност. Не ме превръщаш в пепел, а ме поддържаш жива, и както малките пламъци се откъсват в пространството и се изгубват в нищото, ти недей, не ме угасяй!
Обръщам се към теб, небесна висота, ти осветяваш и очерняш дните ми, през деня изграждам, тв ...