Обръщам се към тебе, скъпа земьо, за мен си свята, създала ме такава, да обичам родината си, да уважавам отечеството си, да тъгувам по любимите си, макар и отдалече, но колко да е далече, щом над нас греят едни и същи звезди, щом дишаме един и същи въздух, това ми стига, за да знам, че съм близо до тях...
 Обръщам се към теб, скъп океане, създал си ме пясъчна кула, за да се въздигам и да се срутвам, да бъда прилив, да бъда и отлив. Знам, че някога, някъде, на брега ти ще доставиш писмото ми на благородник, за да разбере какво е човешкото пътуване и че то е неизбежна част от нашият живот, да пътуваш за да откриеш себе си.

Обръщам се към теб, скъп огън, ти ми носиш щастие и топлота, не ме изгаряш, а вдъхваш живот в душата ми огнена кръв и самоувереност. Не ме превръщаш в пепел, а ме поддържаш жива, и както малките пламъци се откъсват в пространството и се изгубват в нищото, ти недей, не ме угасяй!

Обръщам се към теб, небесна висота, ти осветяваш и очерняш дните ми, през деня изграждам, творя, а вечерта прекършена, да чакам падаща звезда, за да си пожелая, утрешния ден да бъде по-добър, да бъде благ, а при изгрев, мислейки за любимите ми, сълзи да проливам, а после тихо да заспивам.

Ти, скъпи благороднико, намерил моето писмо, пази го и милей го, както аз милея моята родина, и щом на прага си на някой глупост, ти прочети го и разбери го... че има

хора, по-изгубени от теб, но никога се не отказват... като мен!

П.С. Аз съм българка!