*****

Чувствам се толкова безразлична и тъжна, точно сега. Ти ме влуди, още когато се срещнахме. Когато те видях за първи път, ти беше сериозен и мълчалив. Тогава си казах, че няма смисъл да се занимавам, но отвътре нещо в мен ми казваше да пробвам и да не се отказвам. Когато те видях за втори път, разбрах, че не трябва да се отказвам, колкото и трудно да е. Тогава си казах, че няма да се откажа. Казах си, че ще направя всичко възможно, за да ми обърнеш внимание и да не съм безразлична за теб. Всеки път губех надежда, но не се отказвах, защото намерих нещо добро и стойностно в теб. С времето започна да се държиш по-мило с мен и видях, че има поне малко надежда. Много пъти сме спирали контакт, но нито веднъж не се отказах от теб, а ти го правеше нарочно всеки път, когато ти скимне. След всяко скарване те желаех все повече и повече. Една сутрин се събудих и си казах, че не ми пука за теб и че не те искам вече, но не беше така, залъгвах се! Във всеки един момент си спомнях моментите, които сме изживели, разговорите, които сме провеждали. Колкото и да си ме натъжавал, винаги, когато съм се сещала за тези неща, съм се усмихвала. Когато сме били скарани и когато съм искала да те видя, съм се сещала колко пъти си ме избягвал, когато съм искала да чуя гласа ти, не си искал да разговаряш с мен. Когато желаех да съм с теб, се сещах колко пъти си ми отказвал... Както и да си се държал с мен, каквото и да е ставало, винаги когато съм те зървала дори за миг, винаги си успявал да оправиш настроение ми за целия ден. Направо изтръпвам цялата, когато те видя и се появява едно голямо желание, страст за много и различни неща с теб, които искам да правим, а когато ни се засичат погледите, просто в главата ми изплува мисълта‚ „искам те на момента, искам да правя груби и хубави неща с теб, как може да ме възбужда толкова това момче и да го желая до полуда?"  Когато си мислеше, че не те гледам, всъщност те гледах и исках да ти кажа „Благодаря ти все пак, че отделяше от времето си за мен, благодаря ти и за хубавите преживявания също“. Всяка точка от моето тяло тръпне само от мисълта за теб. Желаех и все още желая да ме докосваш постоянно с хубавите си ръце, да усещам устните ти върху моите, устните ти по врата ми... парфюма ти по тялото ми, колко много ми харесваше... Страдах от безразличието и студенината в очите ти понякога, болеше ме, когато беше сдържан, криеше емоции, мисли, чувства. Дразнеха ме много неща, но пак ми харесваше, точно тези дразнещите неща ме караха да те желая все по-силно и по-силно. Потайнствеността ти ме възбужда и ми харесваше също. Харесвах те и ще продължа да те харесвам, не знам до кога, но знам, че ще е така. Нали знаеш, че някои хора ти остават тръпка за цял живот, за мен си от тези. Въпреки всичко си оставаш едно много добродушно, милостиво, привлекателно, странно и остроумно момче. Видях по малко от всичко, но го разбрах. Разумен си, но не правиш разумни неща понякога, но не си единствен. Също така ми харесват устните, великолепната ти усмивка, лудия ти смях, красивите ти очи и дълбокия поглед. Желая ти всичко най-хубаво и дано срещнеш момичето, което да те направи щастлив наистина, аз можех да го направя и без да сме нещо повече от това, което бяхме, ако въобще сме били нещо за теб, но нямах възможност. Уж все слагахме точка, а накрая точката все се превръщаше в запетая... Най-тежко е да побеждаваш себе си и да казваш „Не“, когато ти се иска да кажеш „Да“, да се усмихваш, когато не ти е до смях и да спираш сълзите, когато сами се стичат... Един човек се разбира дали държи на теб, когато не чака ти да го потърсиш пръв. Не се страхувай от любовта, не се страхувай да допуснеш човек до себе си, до душата ти. Позволи на тези, които искат да те направят щастлив, защото съм сигурна, че всяка една от тях ще те направи, но по различни начини, не отхвърляй така хората, защото след това ще отхвърлях теб и ще боли. Всеки един от нас носи със себе си багаж от предишни връзки. И ако искаме да бъдем с този човек, ще трябва да сме достатъчно търпеливи, за да му помогнем да си разопакова багажа. Затова сме хора и всеки има право на шанс. Направи го и ще бъдеш много по-щастлив от сега. Научи се да показваш емоциите и чувствата си. Не си мисли, че само на теб ти се случват лоши неща, защото не е така, а за да се случват, стани малко по-разумен, че и без това понякога не си. Просто това е животът, има и тъга и радост, за жалост, тъгата е повече от радостта, но все пак я има. Ти си голяма душичка, колкото и да се правиш на кораво копеле (не че не си в определени ситуации), но заслужаваш да си щастлив, защото си човечен, това е нещото, което ме грабна в теб на втори план. Винаги бъди себе си, каквото и да се случва. Съжалявам, че не съм те срещнала миналото лято... както ти сам ми каза веднъж „Ако бях предишния Венци, нещата между мен и теб щяха да стоят по по-различен начин“, а аз те попитах „Щяхме да сме заедно ли?" и ти ми отговори „Да, нещо такова". Знаеш ли от кое ме боли най-много? Ще ти кажа... От това, че не пожела да ме опознаеш наистина, не се интересуваше от нищо свързано с мен, аз поне се опитвах и успявах малко по малко, но ти все ме упрекваше, че постоянно съм питала. Болеше ме, когато се правеше на безразличен, когато си ми бил ядосан. Не можеш да отречеш, че не съм ти харесвала, защото по погледа ти си личеше, търсеше ме всеки път с поглед в тълпата от хора. Аз никога не съм целяла да те обидя с каквото и да е, просто когато си ядосан, понякога не знаеш какво говориш. Искаше ми се поне малко да ме харесваш и то не просто като момиче, с което като ти е скучно и айде и да си играеш на ела си – иди си... да ти пукаше за мен, да си мислиш за мен, но едва ли е имало такова нещо. Дори да знаех, че ще ми е така тъпо и да знаех, че ще стане така... отново щях да искам да започна работа и да те срещна. Не съжалявам за нищо с теб. Ако се върнеш догодина, бих се върнала и аз заради теб, за да довършим започнатото. Макар че то може да се довърши и по-рано, стига ти да го желаеш. Харесваше ми, имахме общи интереси, теми на разговор... всичко беше супер, но уви! Ако някой ден се сетиш за мен – пиши, ако някой ден искаш да споделиш нещо с някого или искаш да ме чуеш и пожелаеш да излезем – звънни! Това беше от мен, запази това, което чете досега, бих се радвала, ако го направиш!!! Благодаря ти за всичко!!! Целувам те и те прегръщам силно!