*****
Чувствам се толкова безразлична и тъжна, точно сега. Ти ме влуди, още когато се срещнахме. Когато те видях за първи път, ти беше сериозен и мълчалив. Тогава си казах, че няма смисъл да се занимавам, но отвътре нещо в мен ми казваше да пробвам и да не се отказвам. Когато те видях за втори път, разбрах, че не трябва да се отказвам, колкото и трудно да е. Тогава си казах, че няма да се откажа. Казах си, че ще направя всичко възможно, за да ми обърнеш внимание и да не съм безразлична за теб. Всеки път губех надежда, но не се отказвах, защото намерих нещо добро и стойностно в теб. С времето започна да се държиш по-мило с мен и видях, че има поне малко надежда. Много пъти сме спирали контакт, но нито веднъж не се отказах от теб, а ти го правеше нарочно всеки път, когато ти скимне. След всяко скарване те желаех все повече и повече. Една сутрин се събудих и си казах, че не ми пука за теб и че не те искам вече, но не беше така, залъгвах се! Във всеки един момент си спомнях моментите, коит ...