Бавно времето вървеше - както винаги де, но то се усеща само когато ти не вървиш по път, който е за теб. Бавно човекът върви, но така му се струва само когато той бърза. И човек подминава като гара себе си и не може да се преоткрие, и не може да влезе в себе си. И все пак той върви, и въпросът е, защо? Но уви, този въпрос се превръща в бич и то жестоко размахал своето махало. Всички ние, поколение след поколение вървим по един вече отъпкан път, но си мислим че преоткриваме кой знае какво. И все същото и същото, остава ни само парите, чрез които само понякога се проявяваме като хора. Вече никой не се запитва защо е така, както е. Всички ние само вървим ли, вървим. И повечето от нас не могат да разберат, че пластовете на " белия лист " в малкото човече движат света, и все никой не може да осъзнае, че не черновата ще спаси света, а времето - но свободното време ще спаси света. А борбата между човешкото в нас и животинското се оразмерява само с по-голямата свобода в желанията на човека, а не обратното. Пластовете на нашето съществуване се намират в нашето подсъзнание, а то трябва да бъде освободено от робството на черновите и заучените егоисти.