И защо не е добре да си “мъничко подъл” и богат? Какво му е хубавото на това да си гладен в името на едната честност? Честност, която така или иначе никой не оценява...

     Цял живот съм била честна, справедлива, добра, толерантна...и за какво? За да гледам сега как бавно всеки един ми обръща гръб и изненадващо полива раните ми с киселина?... За да продължавам да гледам болката в очите на хората и да стигам до страшния извод, че думите и действията ми остават безрезултатно забравени? Майка ми винаги е казвала: “Независимо какво ти се случва, бъди честна и добра- това един ден ще ти се върне със същото”. Сега си мисля колко греши мама. Има два варианта: първият е да живееш честно и отхвърлян в началото на живота си и старините си да изкараш в спокойствие и мир в душата си. Вторият вариант е да живееш младите си години динамично, подло и охолно, а старините... Бог знае колко ще продължат те и как.

     Ами колкото и да мисля върху двата варианта, вторият по ще ми харесва. А като се сетя как ревностно защитавах честността... Сега всеки път, когато в главата ми изплуват думите на мама, че ще ми се върне нещо зло след време, си спомням едно (нещо като) мото: “Добрите момчета отиват в Рая, лошите...където си поискат”...Ами точно така е. Винаги подлите са избирали, просто защото са по-силните. И кой измисли тезата - “Доброто ще спаси света”?!

     В българския филм “Куче в чекмедже” малкото момченце казва така- “Тати каза, че ще ми купи колело, ама друг път”. Така за съжаление и Доброто ще спаси света, ама друг път. Докато има борба за богатство, подлостта винаги ще властва и нечестни хора винаги ще има.