12 июн. 2008 г., 07:33

По-добре късно 

  Эссе
1422 0 1
1 мин за четене
По-добре късно
Признанието в любов може да те накара да се усмихнеш, да влее смисъл на съществуването ти, да оцвети света в розово. То сякаш рисува в душата ти слънца и пъстри цветя. Но може би всеки от нас е чувал поне веднъж в живота си едно "обичам те", което е разкъсало сърцето му на милион парченца. Имам предвид онова закъсняло признание от най-близкия ти човек, който те е предал. Онова "обичам те", на което не можеш да отвърнеш, защото гордостта ти е взела превес над останалите чувства. Ти си копняла да го чуеш, когато си оставала сама, удавена в сълзи на огорчение и изгаряща болка. Знаеш, че едно "обичам те", може да води със себе си прашните спомени, които безуспешно си опитвала да погребеш дълбоко в дебрите на съзнанието си. И когато си почти успяла да сглобиш живота си отново, жадуваните думи разкъсват тишината и се забиват като куршуми в сърцето ти. И ти крадат съня, лепнат по тялото ти и нощем не те оставят да заспиш. И "обичам те" е като крясък, който е по-силен от разочар ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??