Jun 12, 2008, 7:33 AM

По-добре късно 

  Essays
1218 0 1
1 мин reading
                                                          По-добре късно

   Признанието в любов може да те накара да се усмихнеш, да влее смисъл на съществуването ти, да оцвети света в розово. То сякаш рисува в душата ти слънца и пъстри цветя. Но може би всеки от нас е чувал поне веднъж в живота си едно "обичам те", което е разкъсало сърцето му на милион парченца. Имам предвид онова закъсняло признание от най-близкия ти човек, който те е предал. Онова "обичам те", на което не можеш да отвърнеш, защото гордостта ти е взела превес над останалите чувства. Ти си копняла да го чуеш, когато си оставала сама, удавена в сълзи на огорчение и изгаряща болка. Знаеш, че едно "обичам те", може да води със себе си прашните спомени, които безуспешно си опитвала да погребеш дълбоко в дебрите на съзнанието си. И когато си почти успяла да сглобиш живота си отново, жадуваните думи разкъсват тишината и се забиват като куршуми в сърцето ти. И ти крадат съня, лепнат по тялото ти и нощем не те оставят да заспиш. И "обичам те" е като крясък, който е по-силен от разочарованието и го заглушава. Онова "обичам те", за което някога си била готова да дадеш душата си, а днес боли да го чуваш. Онова "обичам те", което отваря нови рани в теб преди   да са зараснали старите. Онова признание, което най-скъпият ти човек прошепва след толкова години раздяла.
  Но вече е късно!!!

© Дияна Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??