Най-сладките (и най-горчивите) победи са онези - най-трудните, с най-коравите и костеливи противници... В които си стигнал границите на възможностите си, и си открил, че отвъд тях има още, прекрачил си, натискал си докато едва не си свършил... Като преди това си бил поне хиляда пъти пред отказване, но си отказал да се откажеш... В тях си победил не друг, не друго, а себе си, страховете си, представата си за това колко можеш, колко струваш, стигнал си отвъд очакването на другите и собственото си, когато всичко друго е изгубило смисъл и ти е останала само следващата стъпка, следващата глътка въздух, следващия удар на препускащото ти сърце... всяко като за последно - така близо до смъртта... И когато всичко е свършило... Резултатът не те интересува. Победител и победен са едно и също - братя по оръжие... И няма гордост, тържество или чувство за превъзходство... Само радостта от това че си жив.