Поисках да полетя, ала  тежко паднах... Можех ли да знам, че мечтите са една илюзия, изкривена през нашите сетива? Къде грешах? Къде изгубих светлината, да, светлината изчезнала в тунела страшен на живота? Помогни ми, недей стои винаги в позицията на невинен 
 зрител на нечия съдба! Приятелко, всичко вече е преди, нали казваше да избърша сълзите и така ще спре да ме боли, но защо болката не затихва в душата ми тъй млада? Виновен ли съм, че не мога да бъда принцът от мечтите ти, а мога да бъда само себе си?
 Това е, както казват хората, животът!
 Когато обичаш, не те обичат, а когато пренебрегваш, животът те обича... Но зная, че ще дойде деня, в който аз отново ще мога да мечтая, защото вярвам, че ще успея да стана, дори и когато животът отново ме препъне към пътя на моите мечти...