9 мая 2024 г., 12:26

Политически коректният прочит на миналото 

  Эссе » Другие
124 2 5
3 мин за четене

Миналото разказва истории, които не само могат да бъдат интересни, но и имат потенциала да звучат актуално.

 

През периода от пет вековното турско владичество българинът е изправен пред опасността да загуби своята национална идентичност. Дългите години гнет обгръщат в забрава славното минало на народа и обезверения роб спира да се надява, че пред него има бъдеще и че може сам да определя съдбата си.

 

Появява се обаче монах на име Паисий Хилендарски, който с написването на „История славянобългарска“ се заема със задачата да върне народа към истинската му идентичност. Тази неголяма книга не блести със сериозна историческа достоверност, но извършва една много важна мисия – вдъхва копнеж за свобода, разкривайки, че ако в историята на един народ има изписани страници пропити със слава и величие, то той може да мечтае и за свободно бъдеще.

 

Лесно е да заключим, че във времето на Паисий Хилендарски робството е било подхранвано от невежество. Но може ли съвременният и образован човек да се нарече свободен. Нима  днес не сме свидетели на едно ново, модерно, далеч по-рафинирано, заради подменените понятия и ценности, робство от онова, което бележи времето, в което излиза „История славянобългарска“?

 

Днес, принципът не се е променил – всеки, който е в неведение за своето миналото е изправен пред опасността да не може да прочете белезите на настоящето и е склонен да направи грешни избори за своето бъдеще. Тази истина е добре използвана от новите либерално прогресистки идеолози, които, за да оправдаят желанието си да режисират обществените процеси и да поробят хората в съответствие с порочните си намерения, се опитват да променят прочита на миналото. И започва голямата подмяна. Пренаписва се историята в духа на неолибералните идеологически канони, редактира се класическа литература, за да отговаря на догмите на т.нар. политическата коректност и постепенно се подготвя пътя за извратеното светло бъдеще на съвременните прогресисти.

 

Наскоро музеят на Северен Хартфордшър стигна до заключението, че обръщението към император Елагабал или Хелиогабал (управлявал от 218 до 222 г. сл. Хр.) ще трябва да е с местоименията тя и нея, тъй като този владетел всъщност е транс жена. Обърканият младеж, който умира една на 18 години, е сключвал брак пет пъти - четири пъти за жени и веднъж за мъж. Мотивът за „смяната на пола“ на Елагабал според историците е свързан с твърдението, че императорът веднъж казал „не ме наричайте Лорд, защото аз съм Лейди“.

 

Това, че римският владетел още през трети век „напредничаво“ говори като утвърден ЛГБТИ активист от 21 век, не доказва нуждата от предефиниране на това ще е здрав разум. С тази си позиция музеят в Северен Хартфордшър всъщност се включва в борбата за нов прочит и на други епизоди от историята на Римската империя, имайки предвид разкрепостения начин на живота на някои от императорите. Може би следващата стъпка ще е Калигула, който, както знаем има специално отношение към коня си, да бъде представен като идеолог на движението на зоофилите. И така, вместо да установим сериозните психически отклонения на тези хора, логично ще започнем да ги героизираме като някои, които са изпреварили времето си, защитавайки модерните днес концепции за флуидност на пола и свободата на избор на сексуален партньор.

 

Но историята не е единствената жертва на променящите ценностите строители на новия свят. Посегателствата върху литературата не са по-малко революционни.  Целият ни живот е продукт на това, което сме приели да вярваме. Аз, например, като християнин не мога да отделя (както желаят да направят днес управляващите нови либерали) идеологическия и политическия си светоглед от религиозните си разбирания. Политическите ми убеждения са продукт на вярата ми в Бога. 

 

В този смисъл, именно политическите ми убеждения ме принуждават да отхвърля идеята за политическа коректност в прочита на историята и на литературната класика. Политическата коректност ражда цензура; политическа коректност се постига за сметка на истината; политическата коректност е зло, маскирано като добро; политическата коректност е обречена да завърши в небитието, защото… Защото има истина, а истината винаги тържествува накрая.

 

 


 

© Явор Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря и аз!
    Бъди здрав и вдъхновен!
  • Съжалявам, но не разбрах написаното. Ако обясня защо, ще стане по-зле.
  • Добри примери използваш от историята и образни.
    Поздравявам те.
  • Трябва много внимателно да се отнасяме към историческата достоверност при Паисий и не бива да го пренебрегваме като историк. Със сигурност той е имал достъп до извори, които вече са загубени за науката. Много интересно е например, че той нарича Аспарух "Батоя". Тук очевидно срещаме титлата БАТ - старши съвладетел като при Бат-Баян и Бат-Органа. Паисий няма как да си го е измислил, прочел го е някъде. Така че, да внимаваме с него. Това, че някои от нещата, които пише, се разминават с общоприетите, не означава непременно, че не са верни. Същото се отнася, между другото, и до поп Йовчо от Трявна...
  • „Появява се обаче монах на име Паисий Хилендарски, който с написването на „История славянобългарска“ се заема със задачата да върне народа към истинската му идентичност. Тази неголяма книга не блести със сериозна историческа достоверност, но извършва една много важна мисия – вдъхва копнеж за свобода, разкривайки, че ако в историята на един народ има изписани страници пропити със слава и величие, то той може да мечтае и за свободно бъдеще.“
    Колко много се нуждаем именно от това днес.
    Явор, благодаря за надеждата, която излъчват тези редове посред мрачното и все по-тежко време.
Предложения
: ??:??