Пиша ви по този повод.
Поводи, ако питате мен – колкото щеш, но моят е специален. Сега, дето има една дума – всеки намира повод да пише, да се оплаква, да нервничи, да натрапи своята безсъвестност върху съвестта на другите. Това ни е характерно. Андрешковци сме, хитреци. Европейски шопи.
Е, при мен е донякъде различно.
Пиша ви по друг повод. Той е специален.
Аз лично особените поводи ги нямам за нищо, защото чрезвичайни хора няма. Киркегор казва, че всеки човек е изключение, тоест – всеки е специален. По-умен е бил от мен този датчанин. Но това не му дава основание да слага етикет на... Всъщност – той говори за човека.
Да, това е имал предвид. Виж, това не ми беше хрумнало. А колко път има да извърви човекът до човещината – това е вече въпрос на Бердяев.
Както и да е. Не бива да си мислите, че съм се възгордял, за да ви пиша от свое собствено име. Киркегор едва ли е имал мен предвид.
Въпреки че е точно така. Жалко е, че е умрял, преди да го разбере.
Аз съм изключение. Не че вярвам в то ...