samotnata_x (Надя Стоянова)
183 197
29 окт. 2006 г., 23:50

Позна ли ме, спомни ли си любовта? 

  Эссе
1804 0 5
22 мин за четене

Ти не ме помниш, но аз те познах: това си ти -  моята първа рана, моят първи и вечен пламък в сърцето!  Познах очите ти след толкова много време, но как ли и нямаше – седяхме на един чин (Господи, колко отдавна бе това...).  Понякога идваше в сънищата ми, понякога виждах очите ти в небето, понякога чувствах ръката ти на моето рамо, понякога живях с теб, а ти бе толкова далече...

Не си се променил – душата ти, сърцето ти, погледа ти е същия, пак си онова момче, с което бях щастлива. Още те помня с цвете в ръка и с мечтателски устрем, стоящ на прага ми и да шепнеш „Обичам те!”...

Кажи, помниш ли ме, мислил ли си за мен, усещал ли си ръката  ми върху своите плещи, живял ли си с мен, живял ли си за мен, носил ли си ме в сърцето си през всичките тези години?

Живял ли си, позна ли ме?  Това съм аз – твоята първа изгора!!!  

© Надя Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Божее... Чар... това значи ли, че когато си бил на 15, не си можел да мислиш така? Есето си е хубаво.
  • Много е хубаво!
    Какво като си на 15,много е истинско! Браво!
  • много готино есе!БРАВО
  • Много е хубаво
  • е как го написа това на 15....сладур! 5
    Добронамерената ми мисъл е:
    Кога стоя този хубостник на вратата ти? Като бяхте на 6 ли, на 10 ли, кога?
    Кога си му била изгора? В детската градина ли?
    Иначе звучиш супер и не се разбира,че си на 15! За това моите комплименти и съответна оценка!Браво!
Предложения
: ??:??