Oct 29, 2006, 11:50 PM

Позна ли ме, спомни ли си любовта?

Essays

2K 0 5

7 min reading

Ти не ме помниш, но аз те познах: това си ти - моята първа рана, моят първи и вечен пламък в сърцето! Познах очите ти след толкова много време, но как ли и нямаше – седяхме на един чин (Господи, колко отдавна бе това...). Понякога идваше в сънищата ми, понякога виждах очите ти в небето, понякога чувствах ръката ти на моето рамо, понякога живях с теб, а ти бе толкова далече...

Не си се променил – душата ти, сърцето ти, погледа ти е същия, пак си онова момче, с което бях щастлива. Още те помня с цвете в ръка и с мечтателски устрем, стоящ на прага ми и да шепнеш „Обичам те!”...

Кажи, помниш ли ме, мислил ли си за мен, усещал ли си ръката ми върху своите плещи, живял ли си с мен, живял ли си за мен, носил ли си ме в сърцето си през всичките тези години?

Живял ли си, позна ли ме? Това съм аз – твоята първа изгора!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

abased (Светлин Николов)

Божее... Чар... това значи ли, че когато си бил на 15, не си можел да мислиш така? Есето си е хубаво.

2007-03-20T17:22:53+02:00
endless_story (Ли)

Много е хубаво!
Какво като си на 15,много е истинско! Браво!

2006-12-18T16:24:07+02:00
Вилка (Вилияна)

много готино есе!БРАВО

2006-12-11T22:46:56+02:00
Dur3x_g1rL (Без Име)

Много е хубаво

2006-12-02T14:58:21+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

е как го написа това на 15....сладур! 5
Добронамерената ми мисъл е:
Кога стоя този хубостник на вратата ти? Като бяхте на 6 ли, на 10 ли, кога?
Кога си му била изгора? В детската градина ли?
Иначе звучиш супер и не се разбира,че си на 15! За това моите комплименти и съответна оценка!Браво!

2006-10-30T07:06:44+02:00