Предателството е едно ужасно нещо, което за съжаление сме принудени да преживеем
много често. Предателството има много и различни аспекти, кои от кои по-ужасни.
Човек предава приятел, принципите си, семейството, любовта на своя живот,
подведен от лъжливи изкушения, които ни биват предлагани. Да бъдеш предаден е
едно ужасно дело и чувство, което не те оставя намира и те кара да потърсиш
вината в себе си. В един прекрасен момент ти усещаш, че имаш човек до себе си,
който те обича и уважава, подкрепя и цени. Всичко ти се струва розово и
"слънчево". Но изведнъж човекът до теб те предава. Слънцето залязва, розовото
избледнява до сиво, слива се със сълзи и безнадежност. Душата ти "кърви", лута
се и безпомощно ридае. В теб остават спомените и изпепелените мечти. Стотици са
изкушенията, които могат да те подведат, но ти трябва да се бориш с тях, да
бъдеш силен и да устояваш на човека до себе си. Една от най-подлите форми на
предателството е това да загърбиш своя идеал, принципи. Какво може да те накара
да загърбиш всичко това? Всичко изградено от теб с толкова труд и мъка? Дали
това са парите, подлостта и напразните обещания? За нищо на света не си
заслужава да се отречеш от своята цел и идеал в живота. Ако се потдадеш на
изкушенията, ти предаваш себе си. Принципите на един човек определят начина му
на живот, личността, която иска да бъде. По този начин ти предаваш личността си,
вътрешното ти "аз" те предава и се подвеждаш по изкушението. Никога не съм могъл
да разбера какво може да накара човек да предаде нещо или някой. Много хора са
на принципа "Целта оправдава средствата". За Бога, каква е тази цел, която може
да те накара да предадеш приятеля си, човека, който те обича и прави всичко, за
да си добре? Нима той заслужава да му забиеш нож в гърба? С какво го е заслужил?
Няма човек, който да е способен да даде отговор на тези риторични въпроси. Ако
предадеш един човек, дори и да се върнеш след време при него, никога няма да е
същото както преди. Приятелството е като една душа в две тела, ако тя бъде
"разкъсана" и после пак "събрана" винаги, за цял живот ще си остане белегът на
измяната. Когато един човек е излъган и предаден той изпитва безнадеждност,
броди сам, пред очите му е булото на самотата и безсмислието. Но за всяка болка
има лек. Времето, само то може да те излекува, но остава един зловещ белег,
напомнящ за присъствието си постоянно. Страх те е отново да се довериш на
някого. Осъзнаваш, че няма да понесеш още един път измяната. Предавайки приятеля
си, ти губиш част от истинската си същност, губиш много повече, отколкото
печелиш, когато зад себе си оставяш разбити мечти, погъбени безвъзвратно
чувства. На този свят съществуват уникални хора, които не заслужават да бъдат
предавани. Такива хора, които само с една прегръдка могат да разтопят леда в
сърцето ти, да те накарат да се почувстваш истински обичан. Бъди истински
достоен човек, обичай приятеля си, следвай принципите си, защото няма полза от
предателството и измяната. Те носят само болка, разруха и смърт. Обичай, за да
бъдеш обичан, мисли преди да правиш глупостта, да предадеш някого, защото няма
връщане назад.