16 апр. 2007 г., 22:40

Представи си ... 

  Эссе
2452 0 3
4 мин за четене
 

Представи си едно дълго пътуване, една екскурзия без програма, без водач, единствен водач е сърцето. Представи си онова трепетно усещане да изживееш нещо ново, нещо неповторимо и единствено, онзи стремеж да изживееш Мига на своя живот. Представи си едно такова пътуване, в което да не мислиш за нищо освен за света като най-красивото място, където някога ще бъдеш и където можеш да постигнеш всичко в един единствен миг. Представи си да пътуваш без посока, без компас, само с един малък куфар за най-необходимото и с мен . Представи си да сме само двамата и да вървим по пътя сами, единствени, а над нас да е звездното небе, цялата вселена... а ние да живеем в друга наша собствена. Представи си как ще нощуваме на плажа, сгушени един в друг до жарта на догарящия огън, ще слушаме как вълните пеят своята бурна песен цяла нощ, а луната ще бди над нас като малък прожектор, който да ни пази... но от какво може да ни пази? Ние не искаме нищо сигурно... единствено живот, пълнокръвен, истински, свободен, такъв какъвто никога никой не е могъл да постигне. Представи си как ще тичаме сутринта по плажа, ще се гоним като малки деца, ще се смеем и ще се отдаваме на всяко желание, което мине през ума ни. Представи си красотата на този самотен плаж и ние двамата, а в главите ни звучат всички онези неповторими балади, които правят мига неповторимо наш, ангелски. Представи си как си сплитаме косите и измисляме всякакви невероятни игри, защото ние сме като децата и искаме от всичко по много, искаме да изживеем всичко в 1 миг. Представи си как всички ще ни мислят за луди, за някакви нехранимайковци, тръгнали да харчат парите на родителите си за удоволствия и безсмислени пътувания, а в същият този момент ние да съжаляваме тях - околните, защото те не могат да изпитат това, което изпитваме ние, не могат да изживеят своя Миг, те цял живот търсят себе си, живеят безсмислено и скучно, а ние знаем за какво живеем - за единствения Миг.

Представи си как ядем по един огромен сладолед на някоя отдалечена буна на морския бряг и сме толкова щастливи, толкова волни и свободни, че всичко около нас няма значение. Представи си как ваниловият сладолед се топи бавно и нежно в целувките ни, в нежното докосване на пръстите ни. И всичко това ни прави неповратимо истински, и тъй като целите сме в сладолед, ние не мислим и скачаме в морето за да изживеем още един неповторим миг, още едно щастливо случване на живота. Представи си да ходим боси по горещия пясък... да пеем с пълно гърло, да открием всичко, което ни привлича, да не мислим за правила и задължения, за мнението на хората около нас.

Представи си да пътуваме дълго, много дълго, да вървим по черни пътища, по полянки и горички и в сърцата ни да има само любов, а в главите си да чуваме само RHCP и само в един миг, излегнати под сянката на някакъв голям дъб, да мечтаем заедно, един чрез друг, един за друг .Представи си, че в мислите ни звучи само Bed of Roses на Bon Jovi. Представи си как нежно прокарвам пръсти през косите ти, как целувам тези така пленителни очи, очи пълни единствено с живот, със свободен дух и любов. Представи си как големите ти ръце нежно и внимателно галят тялото ми... ти си толкова голям, толкова силен, а аз съм толкова малка в твоите прегръдки... Представи си как това вековно дърво ще пази нашият миг, как цяла нощ ще прекараме в своя свят единствено ние, как ще усещам, че политам всеки път, когато ме правиш толкова щастлива. Представи си как на сутринта ще те събудя с малко цвете, което ще прокарам по цялото ти тяло и после леко ще те целуна заедно с росата, за да бъдем отново заедно в Мига. Представи си как ще издълбаем инициалите си върху кората на това дърво и това ще бъде нашето дърво завинаги, дървото, което ще напомня, че ние двамата - непокорните, лудите, но истински свободните, сме били заедно под този дъб.

Представи си как лежим на нашата полянка, на току-що поникналата зелена тревичка, как лекият ветрец пее чрез листенцата на гората наблизо, навсякъде бръмкат разни буболечета и мухички, а ти ми шептиш онези така красиви думи, които разтапят сърцето на всяко момиче, думи които може да си казвал на всяка, но в този момент те са само мои и това ми е достатъчно, защото в един миг аз съм единствената, а един миг е цяла вечност.

Представи си този рай, опитай поне за миг и ще видиш, че ще усетиш вкуса на истинската радост от живота. Ако поне за секунда успееш да си представиш, да помечтаеш и тази моя мечта е поне малка част от това, за което мечтаеш и ти, то тогава ние вече сме в нашия рай.

Защото, както се казваше в един от любимите ми филми - "раят не е място, раят е миг, ако успееш да го усетиш той вечно ще живее в теб". Защо ни е цяла вечност, ако имаме поне един такъв миг през живота си... той е всичко, което можем да получим от света, от своето съществуване.

Не зная как ще възприемеш това дълго, но пък много откровено писмо, това е нещото, което единствено мога да ти предложа... това е моят единствен рай, и ти може би си част от него... не зная. Това е моята най-голяма, най-истинска мечта, за която надявам се един ден да събера смелост, за да я осъществя...

Обичам те!... Щастие...

с много обич на Д.С. 29.03.2007

© Жени Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • браво!Прекрасно е!от мен получаваш 10,а не само 6
  • красиво е. раят е около нас стига да отворим сърцата си за него
  • Страхотно е....Това е едно от малкото есето,които до такава степен ме карат да се замисля какво е раят за мен.Мечтата ти е страхотна и много умело си я "облякла" в думи."...Защо ни е цяла вечност, ако имаме поне един такъв миг през живота си... той е всичко, което можем да получим от света, от своето съществуване..." - намерила си смисъла на живота си и те поздравявам.Браво!!!
Предложения
: ??:??