12 дек. 2010 г., 21:23

Прелюдия към трагедия

1.7K 1 1

Дните минават, месеците си отиват, преди можех поне да вдигна главата си със гордост и да кажа, че знам коя съм, но времето отне ми този лукс - сега съм просто нищо, изгонен в тъмнината призрак, хванат с кървави окови от лъжи и затворен в метална клетка от съдбата, често тъй несправедлива с тез, що търсят свойто място под мъждивата светлина на онова, което нявга беше слънце, но сега е по-скоро гаснещата свещ на един живот... Отиват си мечтите, години се търкалят, и падат и се губят в бездната на безкрайността. Отива си животът, увяхва красотата - само споменът за онова, що беше и нивга няма да се върне, остана в моето съзнание, изгарящ го като листче стар пергамент. И превърнах се в това, що най-много мразех - душа безцелна, обвита в плътен мрак, озлобена от неразбирането на света - душа мъртва за света!

... и слънцето вече не грее! (Рамщайн - Рамщайн)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Линту Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Животът е жесток, но не и несправедлив. И да - за да успеем в него, винаги трябва да имаме цел.

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...