Приказка

Приказка, която всъшност е една тъжна

история

 

     Имало едно време едно царство, което не било някъде в планината или на брега на бурното море, а в малка китна равнина. Малкото царство притежавало едно единствено огромно богатство-прекрасна принцеса. Тя имала красива усмивка, обезкуражаваща всичко живо, тъмни очи, в които проблясвали дяволити пламъчета и коса като злато. Всички я обичали, заради невероятната й душа и доброто сърце. Тя обичала да обича-истински, безкористно, от цялото си сърце искала само малко обич в замяна. И я получавала. Всички в царството обожавали своето малко бижу. Тя носела радост, надежда и упование на всички (особено на стадото си от заблудени приятелки).

Веднъж красивата принцеса се разхождала из една от многото гори на царството, когато я забелязал Владетелят на Слънчевите земи. Той бил арогантен и горделив, но виждайки красивото момиче останал без дъх. Още тогава разбрал, че тя е по-специална, по-истинска, по-прекрасна от всички останали царски дъщери, които познавал.

Двамата се запознали и макар че отначало принцесата се правела на безразлична, накрая осъзнала, че е срещнала една от големите любови в своя живот. Двамата се събрали, защото нищо не може да попречи на страстното привличане. Любовта им била прекрасна и хармонична.

Жителите на малкото царство обаче се уплашили, че могат да изгубят най-ценното си и не одобрили тяхната любов. Започнали проблемите-дребни интрижки, глупави спорове, абсурдни недоразумения. Колкото и да се опитвала прекрасната принцеса да убеди приятелите си,

че никога няма да ги изостави, те не вярвали. Не вярвали, защото много я обичали и се страхували, че тя ще замине за Слънчевите земи и ще ги остави сами, а това би ги съсипало.

Принцът също се оказал човек с характер и между него и слънчевата му невяста често избухвали дребни кавги, защото всички знаем, че два остри камъка брашно не мелят . Въпреки това и двамата осъзнавали, че не могат един без друг, че биха успели да се радват на живота единствено, ако са заедно. Осъзнали, че малките проблеми не могат да

разрушат голямата любов и били щастливи. Били много щастливи, както могат да са щастливи само героите от една вълшебна приказка.

Но…станало така, че принцът трябвало да замине, за да разшири владенията си и да обогати хоризонтите си. И за двамата раздялата била тежка, но те добре разбирали, че жертвата си струва. За да опознаят истински себе си, да пораснат и да станат по-добри. Младият принц страдал, защото красивата принцеса била останала трайно в мислите и…сърцето му и й обещал, че един ден ще се върне при нея, защото тя го била научила да бъде добър човек.

Слънчевата невяста също много плакала, но накрая осъзнала, че не бива да тъжи повече, защото ще се научи да бъде щастлива и без него. Имала семейство, приятели и най-вече-имала себе си. А това вече било истинско богатство. Защото тя била човек, който има смелостта да се бори за мечтите си и да ги постига, да се радва на живота и да го прави по-добър. И постигнала щастие, защото го заслужавала!......