14 сент. 2007 г., 19:32

Примирение 

  Эссе
1611 0 1
 

Искаш или не, понякога просто трябва да се примириш...

Искаш или не, понякога просто трябва да спре да те боли...

Искаш или не, понякога просто трябва да започнеш да се усмихваш... отново!


Всичко, което чувстваш в сърцето си, покрито или не с красиви фрази, само ти можеш да усетиш. Само ти можеш да забравиш, само ти можеш да покажеш. Не винаги това, което искаш, е това, което ще получиш. Болката ражда сила, а тя не се постига от всеки. Стигнеш ли до пропастта, не винаги падаш в нея, може би се връщаш, а може би и цял живот оставаш на ръба. Изборът е твой - предаваш ли се или продължаваш?

Мислиш, че си видял всичко от живота... винаги има още нещо, което да те изненада. Самоувереността не винаги е защита, понякога е просто... уязвимост. По-лесно е да си слаб пред хората и силен пред себе си. Това винаги би било печелившата стратегия.

© Теодора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Значи от каде да започна незнам ... като за начало е много кратко, можеше доста да развиеш темата ... да конкретизираш, да направиш сравнения или да дадеш някакъв пример от своя живот или някакъв опит... истина е това което пишеш, но това са само чувства не е точно есе ... другите ти есета са много добри (особенно това за дрогата) затожа ти пиша 4, надявам се да не се сърдиш.
Предложения
: ??:??