Това е доста дълбока тема, и по историческо стечение България е ярък пример за нея. Всички са учили какво е "естесвен подбор", но някакси по-встрани остава както е "изкуственият". А такъв определено има. Примерно с течение на много векове, определени сортове плодни дървета, цветя, домашни животни са изкуствено селектирани от човека, като целите варират, но могат да се изразят много просто - да допаднат повече на него и неговите собствени нужди. Това е "подбор" на белези и качества който не е съобразен с никакви природни закономерности, а само нашето лично егоистично желание да използваме това растение и животно. Дори ако те са деструктивни за самото него... Един прост пример е дакелът, който представлява куче с изключително къси крака. За някои това сигурно е много "сладурско", но на него надали му е толкова забавно и един от медицинските проблеми на това куче са именно краката. Разбира се, него никой не го пита, нищо че уж го "обичаме много"... Т.е. трябва да си дадем ясна сметка нещо много просто - изкуственият подбор работи единствено за този който го провежда. Независимо какво той самият твърди или си мисли. В някаква степен, той отнема единственото нещо гарантирано от природата - способността на даден вид да развива качества и умения които служат на него самия (на което се основава еволюцията). Така че за да схванем по-голямата картина, не можем да разглеждаме този процес единствено изолирано и егоцентрично, чрез ползите му за нас (както той е представян). Напротив, щом видът не е стигнал естествено до подобно положение, вероятността това да не е изгодно за самият него, е много голяма. А за кой вид се отнася това, няма значение.

Дали човешкият вид е подлаган на изкуствена селекция и как това става? Най-простият и ясен пример е може би този от войните. Незаивисмо вътрешно-политически или външни. Как стандартно протичат нещата? Пристига новият "владетел" в завоюваната територия, и избива де що види конкуренция и заплаха за себе си. Това обикновено е всеки благороднически, културен и интелектуален "елит" която може да се изправи срещу него чрез ум, авторитет или физическа сила. Това му гарантира поне няколко десетелития спокойствие. След това, от време на време поробеното население прави опит за бунт, при което то обикновено е избито отново жестоко. Т.е. по-друг начин погледнато, силните, волевите, можещите се организират с идеята да придобият независимост, но по този начин те предоставят също лесен начин да бъдат "премахнати" от властта (при евентуален провал). Бива проведен изкуствен подбор, обратен на естественият - избити са силните, а са оставени слабите. Затова и висшият ешалон, обикновено се опитва първи да спаси кожата като види че корабът потъва и предпочита да действа от позиция на "изгнание". Твърде наивно и идеалистично е да очакваме капитанът да напусне наистина последен. Защото ако и той бъде убит, то дори територията да бъде освободена, кой ще я управлява? Но в крайна смета, крайният резултат е такъв, че на самата "територия", бавно и постепенно започва представата за народ да се разпада, а остава само едно население, дори не племе, защото е дори без свой лидер. Проведена "изкуствена селекция", дори и не напълно съзнателно. Най-силните, най-можещите са или избити, или са изгонени. Останали са точно обратното - слабите, безпринципните, неможещите. Тези, които не представляват заплаха за новият управляващ елит и могат лесно да бъдат използвани от него. Т.е. на населението е отнето правото на естествена еволюция. И това не е просто "моментно положение" във времето. Това е генофонд, това е култура и традиции които биват постепенно и систематично изкоренявани. Когато даден народ е поробен, започва да се отброява време. Всяко забавяне в текущото му положение, прави нещата по-сложни, защото самият човешки ресурс се стопява с времето. Нужно е много интелигентно да се използва, и право на грешки няма. Такива естествено биват допуснати много през второто българско царство и е някак си логичен развоят на историята и по-нататък. Каква е била точно допусната грешка, е пределно ясно за всички ни, нищо че продължаваме да я допускаме. А тя е, естествено, че българският елит нарушава завета чрез който българската нация започва своето съществуване - оня сноп пръчки, и оня надпис на народното събрание... Както и да е, това не е "мистерия". Ситуацията обаче се задълбочава, през векове иго, и тоталната загуба на лидерски елит от всякакъв характер (което за съжаление заслужено наказание). Интересното е, че в България към периода на "освобождението", все пак продължават да се раждат стойностни хора. Макар от модерното ни време, да сме си изградили вероятно доста идеалистична представа за тях, е факт че по това време има не малко фигури които "правят нещо", дори и много от тях от тази позиция на "изгнание". Факт е обаче също, че техните усилия не достигат. И това е всъщност много по-голям проблем отколкото ни се иска да признаем в днешно време. На Левски се приписва мисълта - "който ни освободи, той и ще ни зароби". Тя обикновено е използвана за джафкане между русофили и русофоби. Но в същността си, тази мисъл изисква мааалко самокритичност, за да бъде наистина разбрана (което липсва доста на българина). Тази мисъл реално значи и че, неизвоювана свобода, е незаслужена свобода. Значи че заробеното население, си остава заробено население дори свободата да му бъде "подарена". Не може "външно" то да бъде "спасено", защото проблемът му е главно вътрешен. То трябва да извърши борбата, то трябва да докаже, че заслужава, че има мотивацията да бъде народ и да управлява своя държава. Без такъв вътрешен процес, то самото няма да има "гръбнак" да устои. И независимо кой какво "вярва", дали мисълта е "измислена" от Захари Стоянов (което е сериозно и необосновано обвинение), или вярно предадена, то няма как да не показва доста дълбоко разбиране на проблемът, дори по онова време:

Никому не се надявайте - говореше той - ако ние не сме способни сами да се освободим, то значи не сме достойни да имаме и свобода. А който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново в робство.

Така че главното, не е каква историческа роля е изиграла Русия (нека не забравяме, че всеки си гледа собствения интерес, и никой не ни е длъжен).  Главното е, че българите като народ се провалят да бъдат единни и постигнат нещо... за пореден път. По историческо стечение на обстоятелствата, на тях им е "дадена" "територия", но сформирането на народ е друго нещо, още пък повече истински политически, културен и интелектуален елит който да го води. Естествено неприятна тема за бългрина, но това е реалността.

Въпреки всичко, в началото, виждаме един народ който поне опитва, има желание и мотивация. България сама осъществева съдеинението и обявява независимост, което показва, че върви в правилната посока. Има и доста политически провали разбира се. Най-големият от които - навлизането на комунизма, след крахът от втората световна война. Трябва и да приемем фактът, че той надали можеше да бъде избегнат. Войната даде възможност на "великтите сили" да си разпределят "баницата". Много неща могат да се кажат за това което следва. И то не само лоши, поне гледани точка по точка, изолирано (което е илюзия, но за това по-нататък). Като положителни аргументи, уж изглеждат индустриализацията на България, запазване и утвърждаване на някакви морални ценности, високото ниво на образование, развитието на култура, макар и под чехъла на партийната система... Нещата гледани уж "обективно", не изглеждат "черно-бели". И въпреки това, за мнозина, те са точно такива, от една страна заради дълбокото си разочарование от системата, от друга - дълбокото си разочарование от това което я замени. Разочарование, което те не могат да преодолеят вече 30 години. Виждаме българският народ по-зле от когато и да било. Дори след 5 века иго и кланета, дори с подарена "свобода", това население мяза повече на народ в началото, отколкото в края на тези 140 години трета българска държава. Какво става, дали няма нещо по-дълбоко тук? Човек няма как да не се замисли, дали всъщност комунизмът (а и всеки вид "социалистическа система") в ядрото си съдържа нещо много по-пагубно даже от варварските кланета. Дали това също не е друг, още по-ефективен вид "изкуствена селекция"? 

Трябва да започнем естествено с това как комунизма идва на власт. А това е по начинът по който идва всеки нов "владетел" - с избиване на конкуренцията, на силните, на можещите. И това въобще не са "абстрактни истории", а такива които още се помнят и предават от поколение на поколение. Какво стана с българският "елит" с идването на голямото "национализиране" - с предприемачи, държавни лидери, интелигенция? И според мен тук има интересна разлика - комунизмът е много по-жесток и ефективен в своето налагане на власт. Комунизмът иска "всичко" да стане част от системата му. Един варварин, ще дойде, ще те ограби, ще поизбие малко народ, и ще си тръгне. Жестоко, но живота продължава както преди. Една чужда цивилизация ще дойде, ще се опита да "настани" нова култура, вяра, държавно устройство. Ще възпре автономното развитие, ще те отслаби генетично и културно за векове напред. Последиците може да са по-тежки и дълготрайни от тези след "варварина", но както виждаме, все пак се оцелява, все нещо от идентичността остава. Комунизмът обаче е друга порода поробител - такъв който не само прави всичко  от вече казаното, но и се представя за твой "приятел". Той изисква всичко което притежаваш, и всичко в което вярваш, иска цялата ти "душа и сърце" както се казва. Който не може - под ножа. Не случайно християнството също "пречи" на комунизма. Комунизмът иска статуса на религия, на "бог", и всяка друга религия за него е "ерес". Истината е, че той беше създадена от човека система за нов тип контрол, нов тип власт, и беше "пуснат" в Русия. Аз лично не симпатизирам на тези които мразят Русия и особено руския народ, защото самите те бяха не по-малко жертва на тази система. Не съм русофоб. Това обаче не ми пречи да бъда крайно критичен към "вирусът" който беше пуснат и се разпростря благодарение на Русия. Мнозина все още не осъзнават защо той се оказа толкова пагубен, и не можем толкова години да го "изкореним".

Някои са на нивото - "но имаше и добри страни". На едно посредствено интелектуално ниво, да - така изглежда. Но реално, тези "добри страни" се оказват без значение, защото "ядрото" му е гнило. А е гнило, защото в същността си ограбва индивида и вида, от единственото право дадено му от природата - да развива качества и умения които му помагат в неговото собствено развитие и оцеляване. Комунизмът създаде изкуствена "екосреда" контролирана от "елит", в която дори да присъстваха неща като морал, културно и икономическо развитие, те бяха "централно управлявани" за "благото" на "останалите". Това, както започнах - не е работило, и най-вероятно никога няма да работи. Никой друг не знае кое е по-доброто за теб, от теб самия. Всеки може да мисли в крайна сметка единствено и само за себе си, и не може да прави правилен избор за "останалите". Дори и да претендира, че е за тяхно "добро". Смея да твърдя, всяка "социално" насочена система, нарушава този основен природен принцип под претекст, че прави нещо за определена социална прослойка. И няма абсолютно никакво значение, дали тази система е създадена с добри или користни цели, какви положителни и отрицателни страни има. Тя свършва по един и същ начин  начин, защото е изкуствена. Ултимативно, тя се обръща точно срещу тези, на които е обещала да "помогне". Природата учи, че човек, първо трябва да помогне на себе си. И това се предава и в народните мъдрости. Като - "Помогни си сам, за да ти помогне и Бог", "Бог помага но в кошара не вкарва". Въпреки това, непрекъснато се "продава" идеята, че някоя "трета страна", може да дойде и "оправи нещата". Слабостта и липсата на увереност кара хората да "вярват" в илюзии, в "спасение" което идва външно за тях. Реалността е, че България, беше за втори път вкарана в този опасен капан, при което този начин на мислене, стана дълбока и невъзможна за изкореняване народо-психология.

Както видяхме обаче, икономическият прогрес който комунизма прокара се оказа крайно нестабилен, защото се доказа невъзможна задача да се управлява "централно", поне в дългосрочен план. Видяхме на практика как комунизмът се самоунищожи, а капитализма остана без конкуренция, защото последният беше изграден на природен принцип - всеки да има правото да търси най-доброто за себе си, в някаква обществено приета рамка, и равни права и задължения за всички. Децентрализацията се оказа, че създава стабилност и просперитет в дългосрочен план. И нека това се набие в главата на повечето, защото малцина го осъзнават. Реалната "битка" не беше "комунизъм" срещу "капитализъм". А - централизация срещу децентрализация. "Лошата слава" на капитализмът се дължи именно на факта, че той самият има централизиран вариант познат като монопол, корпоративизъм, фашизъм (т.е. обединение на корпорации и държавна власт). Който е гледал филма "Красив ум", е чул и за Джон Наш, един брилянтен математик работил над "Теорията на игрите". Той получава Нобелова награда, защото доказва математически как една система в която всеки си търси личният интерес, всъщност постига глобално балансирано състояние, т.е. дългосрочна стабилност. Това което често ни се спестява обаче е, че той доказва това в точно определени идеализирани условия, които изключват съществуването на монополи, корпорации, т.е. директна намеса на колективен управленчески орган. Иронично, въпреки че Нобеловата награда е за икономика, САЩ дори по това време вече не притежава тези идеализирани икономически условия. Идеализираната система която Наш разглежда, е всъщност много по-близка до тази на природната и естествено появилата се търговия. В нея няма "централно управление", няма нужда от "централно съгласуване", съществува единствено личното его и свободна конкуренция. Наистина е забележително, че подобна система се "самоорганизира" и е стабилна в дългосрочен план. Но и не е учудващо, при положение, че я виждаме навсякъде в природата, доказваща се вече милиарди години, след редица унищожителни катаклизми. За мнозина, включително и т.н. "капиталисти" обаче, това е дълбоко плашеща идея. И наистина има подобен елемент. Единият е на системно ниво - какво ниво на глобални "регулации" са нужни, за да се постигнат равни за всички условия. Но има и друг - на морално ниво, защото както писах и преди, моралът не е нито част от природата, нито интелигентността. Той е специфична необходимост от комплексният цивилизован начин на живот. Не случайно, най-големият си успех капитализмът постига когато беше съчетан с християнството (като морален балансьор).

Но да се върнем на комунизма и неговото въздействие в по-дългосрочен план. Всъщност не е толкова трудно да се види, че най-големите проблеми настъпват точно след неговото (само)разрушаване. Когато създадената от него изкуствената "екосреда" спре да функционира, остава едно нефунционално население, което е забравило как се живее без "системата". Това имах предвид под "ядрото" е гнило и анализ на положителни и отрицателни страни на подобна система е налъно безсмислен. Всички тези уж "хубави" страни които бяха постигнати, функционираха в една изкуствено направлявана и ограничавана система. Когато системата се срина, с нея се сринаха и те. Това е проблемът на всяка централизирана и външно наложена власт. Тя е нестабилна, и както знаем - рибата се вмирисва откъм главата. Въпрос на време е централният орган да бъде компрометиран (до край) и да настъпи тотален разпад, който има домино ефект. Това е обратно на начинът по който е изградена природата. В приородата няма "домино ефект", защото няма централирация. Разпадът на централизираните системи е много бърз и пагубен, той връща хората в изначално положение, както една сграда се срутва цялата до основи. Факт, могат да се обвиняват конкретни лица за огромните грабежите в България след 89-та. Но ако не бяха те, щяха да са други... Плавен "преход" е  като цяло невъзможен за осъщесвяване, а трябва "скок", защото "комунизмът" не естествен, а дегенерирал път на развитие, а след него остава само "бездна".

В България виждаме едно общество което е било "захранвано" изкуствено, и то не знае как да се самоорганизира повече, то е оставено напълно "импотентно". Това е всъщност най-лошият елемент на комунизма, защото като видяхме от историята, материалните разрушения, сами по себе си, колкото и големи, са нещо поправимо. Германия и Япония, които претърпяват огромни поражения от войната, всъщност се стабилизираха за относително кратко време. Но защото имаха хората, имаха мотивацията, имаха познанията, имаха традиците.  Пораженията от комунизма обаче са фатални, не защото бяха толкова материални, а психологически. И специфично за нас, бяха особено тежки за крехкото българско общество, което вече страдаше от векове дегенериация. То както видяхме, едва се доказваше като народ след "освобождаването" му. То нямаше към какво изградено да се върне, не намери дори елементарни устои след като системата рухна и бездната се разствори. Виждаме как българското население се върна към дълбоко закодираната в съзнанието му представа за жертва и чакането на "спасител". То е неспособно, както и преди, да види спасението в самото себе си, и затова вижда наоколо само "спасители" и "анти-спасители", само "фили" и "фоби". Не може да види останалите народи такива каквито са - търсещи своя собствен начин за оцеляване и просперитет. Затова е и неспособно да работи наравно с тях, независимо дали става дума за ЕС, САЩ или Русия. Така и вътрешно населението вижда политическата ни класа, издигайки поредният "спасител", който неминуемо се проваля и оказва поредния диктатор. Население, което е неспособно на дори елементарна саморефлекция и самокритика, защото видиш ли, то е "жертва". А "жертвата", не може да е нито виновна, нито отговорна за нещо. "Жертвата" не може обаче и да произведе и решение, защото всичко зависи от "някой друг". Не вижда решение нито в собствените си действия, нито дори в децата си които също са оставени на "някой друг". "Скокът" който направихме след комунизма, беше наистина естественият - към това което представлявахме преди него, но в още по-лош вариант. Защото беше загубена дори времената еуфория, мотивация, посока които се появиха веднага след "освобождаването" ни. Но... толкова за България...

В по-широкия контекст, друга истина е, че тези "социални системи" всъщност стават прогресивно по-опасни и все повече заобикалят природните ни инстинкти за самозащита, като се преструват все по-добре на наши "приятели". Наблягам на това, защото е повече от наивно да се смята, че комунизма беше последната система от този тип (преди нея пък видяхме фашизма). Човешките системи имат "информационен характер". Това значи, че за да съществуват, те се нуждаят от бърз метод за разпространяване на информацията идваща от "централата". Това е изключително важен момент, защото живеем в информационният век, и подобни системи тепърва ще започват да се появяват и добиват по-голям контрол. Навремето централизацията е била много по-трудна за осъществяване поради изолацията. Ето някои признаци, че такива системи продължават да са част от обществото ни:

• протекционизъм във всичките му централизирани форми. От обявяването на "всенароден" враг (като тероризъм, Русия, Асад, Садам и т.н.), до изкуствена държавна намеса в икономиката под какъвто и да претекст (НАФТА, ЕС и т.н.). Единственото изключение е организирането на населението при защита на територията от външен агресор. В повечето случаи такъв реално обаче няма, и той е изкуствено създаван. Повечето хора не са съгласни да харчат милиони в пари и жертви, за някаква въображаема политическа цел. Напротив, враждите които виждаме между народите днес са преди всичко неразчистени прояви на агресия от миналото. Всички те могат да бъдат решени дипломатически, ако зависеше от самите хора и те си даваха ясна сметка каква е цената на задълбочен конфликт. Грандоманията и агресията, са много по прилични на индивидуални лидери, за чийто грешки плаща и умира някой друг.
• "социални" програми. Хората винаги искат някой да се "грижи" за тях, и поради това социалните програми са станали неразривни обещания в програмата на всеки политик докопващ се до власт. Повечето от тези програми обаче са или тотално неосъществими, или неосъществими централизирано. Много от тях може и трябва да се осъществят децентрализирано, най-вече неща като пенсионно и здравно осигуряване. Държавата няма никаква връзка с тези неща, но така се е получило с течение на времето. Поради "демократичната" система която се базира на предизборни "обещания", общата държавна каса която всеки политик се опитва да напълни, и липса на на желание у хората да поемат лична отговорност за себе си. Не, не са виновни толкова политиците за трагедията която представлява пенсионното и здравно осигуряване. Това е все едно да очакваш комунизма да създаде икономически просперитет. Най-виновни са наивниците които са повярвали, и те ще понесат най-тежките последици...
• контрол над паричната система. Това е също нещо с което всички са свикнали в "модерната държава". Централна банка която да емитира "банкови бележки", мнозина от които го наричат грешно "пари". Но не винаги е било така. Напротив, в Американската конституция е изрично написано, че "пари" трябва да са злато и сребро, а държавата може само да сече монети. Това се "тиражира" като отживелица (въпреки че книжните пари са поне толкова стари като идея). Но да попитам - щеше ли банковият фалит по времето на Жан Виденов и последвалата хипер-инфлация да помете всички (освен обръча от кредитни милионери), ако имаше финансова система базирана на истински пари и ясни правила какво се прави с тях? Без възможност на централната банка да спекулира и злоупотребява с финансите на всеки? Както и преди писах, въпросът не е толкова "капитализъм" срещу "комунизъм", а децентрализация срещу централизация. Капитализъм с централизация на финансовият сектор, не е много по-различен от комунизъм. А именно това започва постепенно да се развива в САЩ след създаването на Федералният резерв. Това е дебела тема сама по себе си, за някой друг път.
• централизиране над медиите. Това не трябва да е изненадващо за никой. Всяка централизирана власт започва с централизирането на медиите. Медиите, са начинът по който повечето хора разбират какво се случва. Така че който ги контролира, контролира и как населението ще възприема случващото се. В САЩ, поради сливания и покупки, медиите са се превърнали в монопол. И всеки може да го види по еднозначният (често грешен) начин по който се отразяват събитията навсякъде. Дори и при нас можем да го видим това, защото и нашите медии са платени. Копираме едно към едно това което излиза от американските медии, така както преди копирахме едно към едно това което излизаше от съветските. Липсата на децентрализирани и независими медии е пагубно за всяко гражданско общество. В същото време такива почти никога не са съществували...
• тясно сътрудничество между държавният и частният сектор. Това е нещо неизбежно от разширяването на държавният апарат и неговото все по-голямо забъркване във военният и социален сектор. Правителството на САЩ примерно харчат към 4 трилиона долара. Без да се отчитат разни нерегулирани канали, каквито определено също има. Това са огромни пари, които позволяват на държавният апарат да доминира реалната икономика (още по-краен случай - Гърция). Крайната форма на този процес се нарича фашизъм. След контролът върху медиите, следва контрол и на интернет, осъществен чрез корпорациите които малко и или много са получили също пазарен монопол. Такива са естествено Google чрез своята търсачка и youtube, Facebook, Twitter... Колко често те са в днешните новини, забъркани в поредния "скандал" и провеждащи своята версия на "справедлива" политика, определящи какво може и какво не може (напук на нещо като конституцията). Защо им трябва на корпорации като Google или Facebook да казват коя е вярна и коя грешна информация? Но просто такава е същността на монополът. Той винаги води до централизация, а централизацията до тоталитаризъм. Големите компании отдавна вече не са капиталистически (спомнете си и как бяха налети QE пари в някои от тях през 2008 от САЩ. ЕС прави същото и в момента - "инвестира" в корпоративен дълг чрез своето QE, а един от най-големите купувачи на Apple акции е... Швейцарската централна банка). Поне в онзи предишен смисъл на капитализъм. Те са вече монополни структури които са неразривна част от повсеместната политическа централизация и границите между частен и държавен сектор стават все по-размити.
• подмяна на традициите с "модерното". Както писах и преди, човек поддържа традиции и вярвания, защото това е нещо доказало се във времето. То не е идеално, 100% вярно, или съответстващо на прогреса и новите неща които научаваме за себе си. Но представлява някакви устои и база за развитие. Ако тези устои не съществуваха, човек рискува да загуби хиляди години опит, просто защото нещо ново му "изглежда" по-хубаво и вярно. Комунизмът трябваше да унищожи много такива традиции, за да се наложи. И житейски като частната собственост, и духовни като християнската вяра. Такава подмяна се проведе и в капиталистическият свят, чрез "популярната култура", чрез разни дирижирани социални "революции". Целта според мен е същата - прекъсване на връзката с опита от миналото, за да бъде "изолиран" човек в "новата парадигма" която трябва да стане "всичко" за него. Човек не трябва да има връзка с нищо извън текущата система, за да бъде той тотално зависим от нея. Бих отишъл даже по-далеч - "революциите" са илюзия (най-често външно дирижирана). Пример не е само "болшевишката революция", а всички. Това не е истинският начин по който човек прогресира и се учи. Напротив, човечеството се учи стъпка по стъпка, както се изгражда и всяка наука. "Революции" правят "тинейджърите", които смятат, че могат просто да "скочат" от точка А до точка Б, без да са извървели никакъв път. Този начин на мислене, не е за тяхно добро обаче... Да не забравяме, че една от най-цивилизованите и модерни държави днес е Япония, която като традиционно затворена страна, дълбоко държи на културата и традициите си. Традициите не пречат да си "модерен", когато тази "модерност" е развита като естествен процес на надграждане и разширяване.
• централизиране на образованието. В днешно време се приема също за даденост гарантираното от държавата образование. А да не говорим, че се тръгва от още по-рано по ясли и детски градини, където става по-скоро дума за "възпитание". Времето което родители прекарват с децата си е намаляло драстично спрямо това което е било 50-100 години назад. И докато такъв процес в някаква степен е неминуем, то рисковете от него са силно подценявани. Тези деца, биват "възпитани" и "научени" по начинът по който друг реши. Дали това е най-доброто за тях. Или просто няма значение, защото както и за всичко друго, всеки бяга от отговорност. Достатъчно е да пратим детето на училище и да му платим учебниците... По този начин обаче не само се бяга от лична отговорност към настоящето, но и отговорност към бъдещето. Защото държавата ще остане в ръцете на тези деца. Особено в България, сякаш никой не си дава сметка за това...

 
 
Така че... комунизмът не е тъмна страница от миналото, която просто трябва и може да бъде забравена. Той разкрива много за човешката природа, и това желание на човекът да контролира и подчинява на собствените си егоистични желания от една страна, а от друга - да бяга от отговорност, търси готови решения и разчита на друг. България е краен пример за това. Мнозина се опитват да видят "положителните" страни на някоя "система" и нейното "удобство", "успехи". Трябва да си дадем сметка обаче кои успехи са истински, и кои привидни. Могат да се направят доста горчиви аналогии между комунизма от миналото, и днешният "капитализъм". Това е така, защото и двете системи залитат към централизация, големи правителства, и население което чака, разчита и приема спуснати отгоре решения, плащайки със свободата си. Държавният апарат разчита винаги на слабите, на "онеправданите", на възприемащите се като "жертва", обещавайки им на готово подкрепа и справедливост. Преди "онеправданите" бяха "работническата класа", днес са жени, гейове, транссексуални, емигранти... Всички тях бих ги посъветвал да разгледат комунизма. Защото както той се обърна срещу хората които уж трябваше да защитава, така и днешната система, рано или късно ще се обърне срещу днешните "онеправдани". С това не твърдя, че не съществуват реални проблеми, а само, че няма външни решения... Обществото по естествен начин трябва да ги реши и поеме отговорността за това решение. Всяко "решение" отвън, е изкуствен и задънен път, който е въпрос на време да се провали, и върне нещата в изходна позиция. От друга страна, нека не сме наивни, защото тези социални системи се появяват сякаш непрекъснато. Повечето хора, наистина са с детско, тинейджърско самосъзнание, и не са способни да организират истинско гражданско общество. До голяма степен, те все още зависят от добросъвестни лидери, които гледат на тях като деца. Но особено в Европа, периодът на "детство" сякаш е свършил, и нещата могат да станат много опасни не само за България, но за целият западен свят ако хората не пораснат, и оставят техните лидери да правят каквото си искат.