Притихнал смях и отлетели спомени
Любов ли бе... не знам. Мина време оттогава и аз забравих чувството голямо. Следите са изтрити, спомените бавно, бавно се заличават. Там, където бях тогава, на онова място, на външен вид простовато, а всъщност, напомнящо за смях, там сега е пусто! Няма го слънцето да озари с топлите си лъчи, няма го топлия вятър, няма ги искрените ни усмивки. Знаем - рано или късно всичко се променя, променихме се и ние. Забравихме се, нали?Или греша? Отминаваме се сякаш никога не сме били заедно. Може би не помниш или не искаш. Ала аз помня, дори бегло, как говорихме си сладко. Е, всичко отминава... и отмина вече. Загубиха се в миналото смеха, щастието, любовта, дори сълзите. На мен ми остава само едно: да кажа последно сбогом на спомените си, които вече избледняват. Прощавам се със тях, нека си отидат... Тъжно, но те няма да се върнат, защото, колкото и да е жалко, нищо хубаво, случило се веднъж, не се повтаря отново!
2006 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Все права защищены
