Човек има много приятели, които го зачитат, когато си искат, а има само

 двама-трима, които са му верни до гроб.         

      Хубаво е да имаш приятели. Да знаеш, че има една вратичка, която винаги ще е отворена за теб, че има място, където си приет, обичан и закрилян.

      Приятел наричаме всеки, но има и такива, които са ни просто познати.

Трябва да се прави разлика между приятели и познати. Както се казва: „Познати много, но приятелите се броят на пръсти...” Важно е да знаеш на кого можеш да разчиташ в трудни и тежки моменти; с кого да споделиш радостта си или на кого да се „изповядаш”. Хората реагират по различен начин. Именно по техните реакции или думи се разбира можеш ли да им вярваш, или не.

       С приятелите е все едно къде си. С тях можеш навсякъде и по всяко време да разговаряш.

Те са тези, които те подкрепят винаги. Те са тези, които без да кажат нищо, ще те изслушат, разберат, ще дадат съвет или просто ще те прегърнат. Приятелите те приемат такъв, какъвто си.

С всички твои плюсове и минуси. Дори да грешиш, ще те утеши и ще каже: „Аз съм с теб и те подкрепям независимо от всичко. Знай, че можеш да разчиташ на мен.” За приятелите може да се говори много, но нека кажем нещо и за така наречените ни познати.

        Познатите имат много лоши страни, с които се сблъскваме всекидневно. Нека разгледаме две от най-характерните им черти: лицемерие и завист.

        ЛИЦЕМЕРИЕ – злонамерие и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и доброжелателност. Правят се на мили и добри, готови да те изслушат и разберат, а в същото време говорят зад гърба ти, осмиват те; после те поздравяват, все едно нищо не се е случило.

Правят така наречените „мили очички”, чакат да им споделиш нещо и са готови да го разкажат на целия свят. Естествено, че не предават думите ти дословно, а доста изкривени и разкрасени, така че се превръщаш в най-омразния човек на света.

        ЗАВИСТ – емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Тя е свързана с желанието или да притежават това, което другите нямат, или да желаят те да го загубят. Също така е свързана с чувството на  ревност.

       Нека ви разкажа една история...

    В една дъждовна нощ, късно вечерта, един мъж звъни на приятел и му казва:  „Не знам какво да правя, убих човек, спешно се нуждая от помоща ти...” Приятелят  се извинил и отвърнал, че има неотложен ангажимент и не може да му помогне. Мъжът се зачудил какво да прави. Решил да звънне на друг негов приятел. Казал му същото, но и той се извинил, че не може да му помогне. Тогава, отчаян, мъжът позвънил на трети приятел и отново обяснил същата ситуация. Мъжът на телефона, без да се замисли, отвърнал: „Разбира се, идвам веднага...” Отишъл в тях и какво да види... Заварва една голяма подредена маса за около 15 човека, на която са само той и въпросният в беда мъж.

        Поуката от тази история е: Човек си мисли, че има много приятели, на които може да разчита, но именно когато най-много има нужда от тях, си проличава кой наистина ти е истински приятел.

   С риск да се повторя многократно, ще кажа само: Приятел е този, който идва, когато целият свят си отива.