Приятелството

    Много любима моя тема! Приятелството е чаша, от която не знаеш дали сладка или горчива вода ще отпиеш, а и не е сигурно, че на дъното вкусът може да се окаже по-различен от този в началото. Да, вкусът на всяко едно приятелство може да се промени с времето. Причините могат да бъдат много. Всъщност истинското изпитание за приятелството са трудните моменти. Да, хубаво е да имаш някому доверие и да изливаш душата си без цензура, но ако само те изслушват без да ти оказват активна подкрепа, когато имаш нужда, мен поне това не ме удовлетворява. Някак си всеки може да ме слуша, както и аз него, но дали ще си подадем ръка или ще се оставим в калта е големият въпрос.

     Приятелите са не просто близките ти хора, колегите или хората, с които си израснал. Те са второто ти семейство, а понякога и първото. Това не са заучени фрази и клишета, а доказан опит. Уж семейството трябва да е винаги до нас в трудните моменти, ала нямаш ли до себе си поне един стабилен приятел не е същото. Приятелството си е една много важна опора, без която почва под краката си няма как да имаме. Така че не трябва никой да се взема за даденост. Понякога времето ни подлага на изпитания, за да провери до колко държим на един човек и ако наистина знаем, че той е важен за нас, трябва да му даваме топлината и обичта си, да му казваме и показваме, че държим на него, защото днес е до нас, а утре … не се знае.

     Не зная до каква степен съм била истински приятел. Надявам се да съм. Да даваш приятелска любов е меко казано прекрасно, то е като полет в нощта с още едно човешко същество до теб. Красиво, опасно, страшно преживяване, но не си сам. Не се сприятелявам лесно и не допускам до себе си с лекота някой. За да се намира някой в моя кръг, той е спечелил преди всичко сърцето ми и ме е очаровал с красотата, която съм прозряла и аз в неговото сърце. Да раздавам любов на хората около мен е моята лична терапия. Толкова пъти ми се е налагало сама да се боря и справям с безброй неща, както и сега, така че зная каква радост е да имаш рамо, на което да поплачеш, ръка, която да подържиш и човек, който да ти е опора.

     Не сдържайте чувствата си към своите приятели. Обичайте ги, карайте ги да се чувстват специални, правете ги щастливи, защото и те като семейството могат да ни напуснат и оставят сами сред един жесток свят. Ценете ги като скъпоценни дарове в живота ви. Бъдете с тях в добро и лошо, не ги лишавайте от компанията си, когато ви потърсят, защото сигурно не е за тях без значение дали ще са с вас или не. Един ден ще осъзнаем, че моментите с приятелите са били като миг, като дар, който не е бил достатъчно оценен. Не ги отделяйте от себе си. Някой в този момент има нужда от Вас.