Eсе върху стихотворението „Жена” на Блага Димитрова

Жената винаги е присъствала в историята. Още от най-ранен период тя е стояла до мъжа и го е подкрепяла. Тя е била негова утеха след тежка битка, негова опора, когато е трябвало да взима трудни решения, негова спътница през тежкия му живот. Жената е била до него както в моментите на радост и щастие, така и по времето на беди и злополучия.

В миналото жената трябвало да бъде съпруга и майка. Тя е изпълнявала задълженията си без възражения, подчинявала се е на съпруга си и никога не е взимала противоположната страна. Тя е нямала право на мнение или привилегии, не е можела да получи образование, нито да изкарва сама прехраната си. От нея се е очаквало само да се грижи за децата, дома и съпруга си. Но когато мъжът  ù е бил на война, същата тази необразована жена е трябвало да осигурява прехраната на семейството и да се бори за оцеляването му.

Днес жената вече е извоювала равните си права. Тя е образована, способна да се справя сама с живота си и да изкарва прехраната си. Все още е майка, съпруга и домакиня, но сега тя има право да изкаже мнението си и да взима решения. В днешни времена жените могат да се справят съвсем сами с отглеждането на децата си, изхранването на семейството и грижата за дома, но сега те са зачитани и пълноправни членове на обществото.

Жената се приема за слабия пол, поради физическата си слабост. Тя няма силата на мъж, не може да се пребори с животното по време на лов, нито да носи тежките камъни, нужни за построяването на къща. Жената е нежна и красива, добра и лесно ранима, но винаги е готова да се изправи и да се бори за тези, които обича. Тя е силна духовно и винаги е готова да подкрепи „ръката корава”.

Жената понася много болка през живота си – както физическа, така и душевна, но винаги е готова „ и непростимото да прости”. Тя е „вярност – срещу изменчивия вятър, / нежност – в загрубелия свят”, тя е неуморен работник, който „гради живот от отломки”. И именно жената, въпреки физическата си немощ , е избрана да пази новия живот – първо в утробата си, после в прегръдките си. А накрая, когато детето ù е достатъчно пораснало, за да се справя само с трудния живот, тя трябва да намери сили да го пусне, но когато е нужна да се връща и отново да го пази в прегръдките си.

Никой не може да каже каква ще е жената на бъдещето – дали ще е силна колкото воин или покорна домакиня? Но едно нещо е сигурно – жената винаги ще бъде душевно по-силна от мъжа, винаги ще е „красота и усмивка”.

Съдбата на жената е различна през различните периоди на историята, но в душата си тя винаги ще бъде същата – нежна и ранима, обичаща и опрощаваща, грижовна и самопожертвувателна.