31 мая 2012 г., 22:46

Пробуждане 2

1.3K 0 0

Намираш причина да продължиш, край теб отново е светът, в който си себе си. Живееш, за да не нараниш най-вече сърцето си. Безиходицата, в която беше потънал, вече е далеч от теб. Ти беше паднал, а аз ти помогнах да видиш през мен. Гледайки слънцето, светлината отразяваща се в очите ти и сърцето ти, ускоряващо пулса си - ме опияняваха. Беше красив сън, но сутринта ме викаше. Ти отново беше студен, а аз гледах изгрева без теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...