Намираш причина да продължиш, край теб отново е светът, в който си себе си. Живееш, за да не нараниш най-вече сърцето си. Безиходицата, в която беше потънал, вече е далеч от теб. Ти беше паднал, а аз ти помогнах да видиш през мен. Гледайки слънцето, светлината отразяваща се в очите ти и сърцето ти, ускоряващо пулса си - ме опияняваха. Беше красив сън, но сутринта ме викаше. Ти отново беше студен, а аз гледах изгрева без теб!