31.05.2012 г., 22:46 ч.

Пробуждане 2 

  Есета » Лични
1011 0 0

Намираш причина да продължиш, край теб отново е светът, в който си себе си. Живееш, за да не нараниш най-вече сърцето си. Безиходицата, в която беше потънал, вече е далеч от теб. Ти беше паднал, а аз ти помогнах да видиш през мен. Гледайки слънцето, светлината отразяваща се в очите ти и сърцето ти, ускоряващо пулса си - ме опияняваха. Беше красив сън, но сутринта ме викаше. Ти отново беше студен, а аз гледах изгрева без теб!

© Кристина Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??