За да се оправят нещата, трябва хубавичко да се объркат.
Стара мъдрост, на която често не вярваме. Но е истина!
И в цялата бъркотия реших да сложа ред. Измъкнах един голям чувал, в
който да изхвърля всички ненужни неща, натрупани от години и да
поразчистя душата си.
Най-напред изхвърлих илюзиите - толкова лъжливо коварни, а изглеждащи така невинни! Напъхах ги в чувала и посегнах към мечтите. Те уплашено се
разбягаха и изпокриха между бръчките на поостарялата ми душа. Успях да докопам две-три и бързо ги набутах при илюзиите. По-късно ще се заема с останалите, когато се поуспокоят.
Разрових чекмеджетата, търсейки надеждата, която винаги седеше в най-далечният ъгъл, сякаш ще векува! Посегнах да я хвана, но тя пъргаво се отдръпна и напипах нещо пухкаво и меко. Какво ли пък е това? Извадих го
и ахнах - едно мъничко, беличко перце. Как е попаднало тук?!
Чакай, чакай! То ми напомня нещо...
Беше перце от някогашните ми криле! Какво да го правя сега? След толкова години на безкрилие, аз напълно ...