1 авг. 2005 г., 07:54
9 мин за четене
Не се смей! Чуваш ли ?! Ако това ти се струва смешно, то значи определено
следващите редове не са за теб и можеш да затвориш страницата без угризения на
съвестта. Не се безпокой- ако дори заглавието предизвиква в теб асоциации за
шеги и някакви хумористични статийки, определено нищо няма да изпуснеш. Ха
така... послушай съвета ми. А ти...който все още си тук, след това
предупреждение... вярвам, че ще подходиш сериозно към съществената задача, върху
която сме спрели вниманието си днес и тук, в тази пространствена научна студия
върху личността и иманентния свят на... ...Но всичко с времето си. Когато бях
малък, а това не беше кой знае колко отдавна, колкото си мислят повечето от вас,
имаше рубрика по Канал 1, в която всяка неделя излючваха прекрасните детски
анимационни филмчета на Дисни. Ех, как ги чаках тези моменти! Завит под
родопското одеало, с интерес наблюдавах приключенията на Чернокрилия паток, Чип
и Дейл или пък безкрайните небивалици на Мечо Пух. Та този същия Мечо Пух,
когото споменах в предишното изречение, имаше една компактна група приятели. Не,
няма да говорим за Кристофър Робин, нито за вечно сърдития Зайо, нито за веселия
амфетаминен Тигър или за комплексираното прасенце Прасчо (което аз винаги
оприличавах на...пчела). Имаше един друг герой, който дори не присъстваше във
всички серии на филмчето и който се появяваше като едно сиво петно на екрана,
зада изчезне отново и да се забрави сред глъчката и шегите на веселата компания
Мечо Пух и СИЕ. Йори... Помните ли го ?! Веднъж си беше построил колибка от
сложени един срещу друг клони. Събориха му я... А опашката ?! Все някак му
падаше, все някой му я дръпваше... Ех, Йори... Йори нямаше да представлява такъв
интерес за мен ( а предполагам и за теб, щом още не си захвърлил четивото с
думите: “Боже, колко мъка има по този свят, божее!), ако нямаше реални
прототипове в действителността, в съвременния свят на двадесет и първи век, лето
2005. Питаш се: ама как тъй ?! Е как как ?! Нима не си виждал някой замислен
човек, приседнал на пейка в парка, захапал лениво цигара, а пепелта почти вече
пада от угарката... Нима не си виждал младо момче с вперени в хоризонта
невиждащи очи, в които се чете ужасът от сблъсъка с грубата действителност ?!
Нима не си виждал младежа, дрънкащ балада от осемдесетте на китара с откъснати
две струни, без да осъзнава, че над него дъжд е завалял и новите му кецове са
вече подгизнали ?! Нима не си виждал... Йори ?! Йори е тук, пред теб...в
магазина, на детската площадка, в цеха за опаковане на кренвирши, на щанда за
обувки и във фризьорския салон. Той не е единичен пример, не е личност... Йори е
явление! Остави Мечо Пух- та дори и хлапаците натрапчиво усещат колко е тъп! Ами
Кристофър Робин ? Това дете никога няма да порасне...защото не излиза от стаята
си! Прасчо пък е пчела! Чиста и натурална пчела! Тигър е само на малка крачка от
свръхдоза и трагичен край- тези подскоци какво си мислиш че са ?! Ами Зайо ?!
Той пък е заприличал на хербарий от злоба и вътрешни противоречия, изправящи го
пред непреодолима пропаст между себе си и света. Йори е най-многопластовата и
експресивна фигура в цялото филмче. Основно понятие, свързано с неговия образ, е
драматизмът. Драматизмът при Йори е иманентен, защото не е предизвикан
единствено от външни действия и фактори, а се корени дълбоко в неговата
душевност и крехка психика. Мечтател, идеалист и вглъбен в себе си, Йори е
последният боец срещу вятърните мелници в киното - химерата за въображаемите
врагове, които всъщност не са толкова въображаеми. Героят е в конфликт не само
със себе си, но и със света, осъзнал огромната бездна, която го отдалечава от
обикновения, монотонен живот на останалите горски обитатели. Чувствата, които
вълнуват неговата многолика душа, са трудно разбираеми за обикновения зрител,
просто защото Йори не ги показва. Той предпочита да крие вълненията на
чувствителното си сърце, като по този начин се дистанцира от останалите и
проявява задълбочаващи се признаци на асоциалност. Това е неговата защитна
реакция спрямо евентуални атаки, които могат лесно да наранят неустойчивия му
вътрешен свят- своеобразна броня срещу жестокостите и антихуманните явления във
външната среда. Йори обаче не е нито глух, нито сляп за нищо, което става около
него. Като един страничен наблюдател той съзерцава, преценява и обмисля
различните ситуации, пред които го изправя човекът. Сам ситуиран в сакралния
свят на горските усои, той сякаш не е в изконно принадлежащата му среда. Дори
простият факт, че е магаре, а магаретата са домашни животни, прави присъствието
му в гората необичайно, нетипично. Той е като откъснат плод, захвърлен надалеч
от дървото и загубил завинаги връзката си с корените, с питателната сила и
жизнените сокове на даващия живот ствол. Това задълбочава в голяма степен
неговия драматизъм и го прави нежелан събеседник, избягван от останалите горски
обитатели. Той не е един от тях, той е различен и тази негова различност е
ключова за разбирането на цялата психологическа сложност и философска
натовареност на образа му. Макар основна характеристика на Йори да е мълчанието
и лаконичността в начина му на изразяване, той говори повече с езика на тялото,
с всичките си сетива. Не думите и делата са силата на Йори, а неговата
духовност; монолитната му натура, която го извисява много над лесно запомнящите
се и по-популярни образи на Мечо Пух и Прасчо например. Ако се направи бегло
сравнение между Йори и главния герой Мечо Пух, ще бъдат открити немалко разлики,
от които най-съществените са именно в себестойността на героите. Мечо Пух е от
онези характери, които стават любими на децата със своя приветлив външен вид,
закачливото си поведение, глуповатото изражение и малките му пороци, свързани
най-вече с меда. Правейки паралели и в по широка аспект, дори Мики Маус е
емблема на цяла една епоха в анимацията именно заради разтегнатата си усмивка и
огромните си миши уши. В съвременната комппютърна анимация авторите залагат на
същото- Шрек е типичен пример. Но да се върнем на Йори. Сив, с ясно открояващи
се шевове, изпъкващи на фона на окраската му; клепнали уши и наведена глава... и
онази опашка! Ето най- отличителният белег на магаренцето. Тази опашка е
своеобразна визитна картичка за него. В пълен разрез с природните закони,
традициите в анимацията или реда в гората опашката е прикрепена с гвоздей за
задника на Йори, а на самия й край се мъдри розова панделка! Контрастът между
цвета на магаренцето и цвета на неговата панделка е осезателен. Но той не
пробужда реакции на смях или подобни хумористични изблици, а по-скоро е тъжна
алюзия за вътрешната дисхармония на Йори. С разнолика душевност, асоциален и
силно драматичен герой, Йори не може да постигне цялост дори в чисто физически
аспект, тъй като въпросната опашка постоянно пада. Макар и не толкова значителен
по рода си, този недъг го дистанцира от останалите горски обитатели. Йори се
чувства непълноценен, сякаш наистина е просто детска играчка. Опашката на Тигър
е същинска пружина, докато магаренцето не може да използва своята за нищо. Тази
непълноценност вероятно играе роля за общия меланхоличен оттенък на неговия
образ. Но не външният вид е показателен за трагичната същност на Йори. Вътре в
себе си героят крие разнообразна палитра от сложни душевни състояния, чувства и
емоции, даващи образ на един нетипичен анимационен герой. Примирен със своята
ситуираност сякаш в перифериите на жизненото пространство, приел своята съдба
като даденост и верен по този свой принцип на резигнативното разбиране за
живота, Йори е своеобразен философ. Резигнацията наистина е важна характеристика
на неговата ценностна система. Докато Мечо Пух и особено Тигър са типични
поклонници на хедонистичните теории, Йори прониква по-дълбоко в същността на
битието, за да открие многопластовата му мъдрост. Една от причините за силния
драматизъм на Йори е усещането му, че е никому ненужен. Това е своеобразен
комплекс, който го прави изключително тъжен и в конфликт със себе си. Йори не
допуска никого до себе си, няма някого, на когото да сподели своите мисли и
чувства; не познава удоволствията на живота. Негова съдба е да съзерцава
отстрани, без да взима пряко участие в действията на околните и изобщо в
кръговрата на живота. По тази своя характеристика героят кореспондира с Далчевия
лирически герой, който живее “неживян” живот. Общуването е в известна степен
проблем за Йори. Той не обича да бъде обезпокояван в своята съзерцателна
позиция, нито пък си пада по дългите обяснения и разговори. Лаконичен е и с
малко думи успява да се “измъкне от ситуацията” по блестящ начин. С това си
поведение понякога героят оставя натрапчив привкус в устата на зрителя, който е
полъхнат от меланхолията и тъгата, излъчвана от Йори. Без да знае причината за
това, без да е наясно с корените на тази драматичност, читателят остава в
недоумение за ролята на магаренцето както в живота на горските обитатели, така и
във филмчето като цяло. Но това не означава, че такава роля няма. Напротив! Йори
е не само важен герой, той е крайъгълен камък в концепцията на анимацията,
защото е носител на нравствено- философски и естетически ценности, които по
заобиколен път се имплицират в съзнанието на децата. Йори не е нито положителен,
нито отрицателен герой. Той не е и това, което повечето си мислят за него- както
казах и по-горе, Йори е явление, не герой. Утре ще изляза на улицата, ще излезеш
и ти. Всеки ще се впусне в своя живот, в страшния лабиринт на собствената си
съдба. Ще срещаме десетки лица, които ще се пулят от всеки ъгъл; около нас ще
гъмжи от плюсчета и минусчета, без самите ние да можем правилно да преценим кое
какво е. Стрес, умора, сандвичи, паста за зъби... и денят е приключил. После е
ясно- пижамата, леглото... И е отминал още един ден от земния ни път. А отвън,
под звездите, с поглед, вперен в небето, стои Йори. Колибката му от клони пак е
съборена, дъждът пак го вали, а опашката му отново е паднала. Йори- симпатичното
магаренце с големи, влажни като на кошута очи, събрали в себе си емоцията и
същевременно тъгата на цяла една вселена. Йори- героят, който е по-скоро
забравян, отколкото запомнен с нещо; по-скоро отминаван с безразличие и досада,
отколкото обичан. Йори е някъде отвън и сега, докато дочиташ тези последни
редове от това нестандартно четиво, кето кой знае как е попаднало в твоите ръце.
Той мълчи, но знае; гледа с тъжни очи, но отразява мъдростта на вековете.
Неговата истина е житейската истина, неговите мечти са мечтите на човечеството
за един по-добър свят,в който и аз, и ти ще живеем по-добре и в който... Йори
пак ще го има. Защото той не е герой, а институция. А сега затвори страницата и
погледни през прозореца. И си вдигни опашката ...
Пим мечо