22 апр. 2014 г., 18:00

Първата любов

3.6K 0 1

Всеки един от нас поне веднъж в живота си е изпитвал това прекрасно чувство - любов. Любовта е едно мъничко пламъче, а в същия момент непогасим и бурен. Първата любов е искрена, тя е истинска и вълшебна. Тази любов се помни завинаги - докато си жив. Тя носи със себе си много неща: усмивки, щастие, сълзи, надежди и най-вече спокойствие и мир в душите. Първата любов е винаги тъй пламенна и гореща, че белезите и раните от нея не могат да се заличат цял живот. След тази любов светът се променя напълно. След време се влюбваме отново, но не е същото. Чувствата вече не са така сили. Да, пак е любов и пак си готов на всичко за човека до себе си, но не, не е същото. Просто тръпката от все още мистичен свят на любовта е най-силна. Мистичен е светът на все още непреживяното приключение, все още непознатите улици - това е първата любов. Любовта, която променя хората. Най-красивата мечта и най-горчивата сълза!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Мондешка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много красиво написано, но до колко е вярно няма да коментирам, защото всеки усеща нещата по много индивидуален и специфичен начин. Поздравче от мен, Иве

Выбор редактора

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...