първо има човек, после няма човек
приятели, които искам да имам
човек, който искам да бъда
страхове
страхове
оплели
мечти и
надежди
страхове, оплетени в още
толкова лесно
да ги закача и повлека всичките
мои
само мои
да виждаш с ъгъла на окото си
и да продължаваш да тъпчеш напред
да не можеш
да оплиташ
да мислите
думите
всички не спират
нито сега, нито никога
аз знам как ще изглежда
представям си и разривам мислите
и почти изплува - зелена...
люлки и роса...
- секундата, в която ще замръзнат
всички
само секундата
преди лавина
секундата, в която
само шепа думи
ще заместят всички безсмислици
и най-после ще знам какво...
объркани, разкривени
омразни треперещи нерви
и скърцащи зъби
и мъгляви очи
и прецеждащ се звук
да избърша очи с ламинирани пръсти
без ръце да разкъсам найлона
и ще бъда отвън
и ще бъда сам,
но всички ще гледат към мен
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлин Николов Все права защищены
Радвам се, че от доста време не се беше получавало нещо без да го планирам.. със сметки може само да бъде злобно... а не винаги трябва. И.. мислех да е за това, че се губя, опитвайки да спечеля някого или да бъда нещо по-различно... а после се събраха още идеи... та ... имам едни моменти понякога... без да има нищо, просто напрежение, гняв, безсилие.. искам нещо, а не знам какво... редят се мисли и мисли и е все едно веригата се е скъсала, а аз продължавам да въртя и въртя педалите... от злоба.. или инат.. нещо. И така.. а знам, че решението е просто и трябва само за момент да млъкнат и да пресметна...