abased (Светлин Николов)
30 118
27.05.2007 г., 9:45 ч.

първо има човек, после няма човек 

  Есета
1356 0 3
2 мин за четене

приятели, които искам да имам

   човек, който искам да бъда

            страхове

страхове

   оплели

           мечти и

надежди

     страхове, оплетени в още

толкова лесно

да ги закача и повлека всичките

    мои

само мои

      да виждаш с ъгъла на окото си

и да продължаваш да тъпчеш напред

          да не можеш

 да оплиташ

       да мислите

     думите

всички не спират

   нито сега, нито никога

аз знам как ще изглежда

              представям си и разривам мислите

        и почти изплува - зелена...

люлки и роса...

          - секундата, в която ще замръзнат

всички

само секундата

                          преди лавина

секундата, в която

само шепа думи

ще заместят всички безсмислици

и най-после ще знам какво...


объркани, разкривени

       омразни треперещи нерви

 и скърцащи зъби

        и мъгляви очи

 и прецеждащ се звук

                  да избърша очи с ламинирани пръсти

       без ръце да разкъсам найлона


и ще бъда отвън

        и ще бъда сам,


но всички ще гледат към мен

© Светлин Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, наште Радвам се, че от доста време не се беше получавало нещо без да го планирам.. със сметки може само да бъде злобно... а не винаги трябва. И.. мислех да е за това, че се губя, опитвайки да спечеля някого или да бъда нещо по-различно... а после се събраха още идеи... та ... имам едни моменти понякога... без да има нищо, просто напрежение, гняв, безсилие.. искам нещо, а не знам какво... редят се мисли и мисли и е все едно веригата се е скъсала, а аз продължавам да въртя и въртя педалите... от злоба.. или инат.. нещо. И така.. а знам, че решението е просто и трябва само за момент да млъкнат и да пресметна...
    А за моментите.. да, аз вече не знам дали меня хиляда настроения на ден, или нямам нито едно... Ей такива работи.. Поздрави
  • Интересно.Хареса ми.Браво! 6
  • Братле, това е размазващо... Снощи, в продължение на няколко часа ме бе хванала онази гадна и противна и проклета депресия, която ме хваща в онези черни часове в които загубя вяра, че романа върху който работя до тук е написан както искам да бъде написан. Това е моментно настроение, на ден сменям настроенията си няколко пъти гравитирайки около такива дето са полезни на книгата, но снощи само за два-три часа, влязох в най-проклетия от всичките си филми в който всичко което съм натракал до тук (над триста килобайта!)изгубва смисълът който по принцип има и ми се прийска да умра. Та в такива моменти и на мен ми се иска да разкъсам наилона с ламаринени пръсти, иска ми се с шепа думи да заместя всички безсмислици... Моментно настороение, но много гадно. Всеки може да разбере подобен вид есета по начин по който може да си ги разбере, аз го асоцирам с това за което споменах, и ми въздейства силно. Поздрави за него и за другите ти работи, естествено.
Предложения
: ??:??