10 мар. 2017 г., 11:28

Пътят...

4.2K 1 2
1 мин за четене

Какво е пътят? Какво са железопътните релси, трамваят,

хората по автобусните спирки дори?
Онзи път, който ни привлича с неизвестното и ни приканва да вървим напред?
Но накъде отиваме? Накъде ни води този път?

Какво можем да видим, пътувайки?

И ще стигнем ли там, накъдето сме се запътили?

Пътят е желание за нещо ново...

Когато пътуваме, ние се отделяме от старото, преживяваме нови неща,

срещаме се с нови хора! Пътят е този, който ни води, показва ни красотите

на България, или света.
Зависи накъде ще поемем!
Но накъдето и да тръгнем, с превоз, или без, ще достигнем крайната точка

на пътуването.

Пътят е свобода...

Да почувстваш онази свобода, извън забързания делничен работен ден,

е прекрасно.

Да останеш извън постоянната глъчка, трополенето на автомобилите,

дори гласовете на хората, може да те заплени и да продължиш да вървиш.
Стигаш там, накъдето си тръгнал, и освободен и пречистен от напрежението,

се чувстваш жив.

Пътят е спокойствие...

Ежедневието е напрегнато и стресиращо.

Нужно е да се отърсим от него, макар за ден.

Само един ден би могъл да ни върне към спокойствието.

Изберете своя ден, който да освободи съзнанието Ви от мрачните мисли.

Изберете своя път!
Дори да нямате посока, вървете!
И ще се появят нови мисли, нови цели, и утеха за самите Вас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Станчева Все права защищены

Пътят ни води в нови посоки,

чрез които откриваме себе си и спокойствието,

от което се нуждаем! 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...