„Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” - това е голяма истина, казана от Господ Исус Христос. Защото когато поставим Бог на първо място в живота си и сме благодарни и за малкото блага, дадени ни от Него, тогава ще дойдат и многото. Когато Бог е центърът на нашите търсения и стремежи и когато осъзнаем, че Той е повече от достатъчен, за да имаме щастлив и благословен живот, тогава ще се освободим от съзнанието за липса и ще получим пълно снабдяване на нашите нужди – и духовни, и материални. „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?” (Матей 6:25-27) – това са мъдри думи на Спасителя. Защото възлагайки всичките си грижи на Господа и освобождавайки се от товара си, ние Му позволяваме да работи в живота ни и да снабди нуждата ни. Господ не може да разреши проблема ни и да снабди нуждата ни, ако не оставим проблема си в Неговите ръце, тоест докато не освободим съзнанието си от този проблем. В псалм 37, 4 стих се казва: „Весели се, тъй също, в Господа; и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти”. Радостта в Господа е път към всяко благословение в живота ни. Възлагайки изцяло грижите си на Него, ние доказваме, че Му се доверяваме. А точно това иска Той – да Му се доверим за всичко. Пророк Еремия казва: "Благословен да бъде оня човек, който уповава на Господа, и чието упование е Господ. Защото ще бъде като дърво, насадено при вода, което разпростира корените си при потока, и няма да се бои, когато настане пекът, но листът му ще се зеленее, и не ще има грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод. (Еремия 17:7-8).
Ние, хората, трябва да осъзнаем, че страхът от неблагоприятното развитие на земните обстоятелства също е грях – този страх доказва, че ние не се доверяваме на Бога и че се опасяваме, че хората и обстоятелствата могат да бъдат по-силни от Божията бащинска закрила. След като Господ е „наш Пастир” (според псалм 23), Той никога няма да позволи да останем „в лишение” и ще снабдява всички наши нужди – ако изцяло Му се доверяваме и ако търсим първо „Неговото Царство и Неговата Правда”. Но важно е и да разберем, че желанието за благословение не трябва да ни става идол – тоест то не трябва да измества стремежа ни да хвалим Бога и да изпълняваме Неговата воля. Господ иска да отстрани идолите от живота ни – и затова когато желанията ни за светски блага са на първо място и изместват самия Бог, то тогава тези наши желания няма да се изпълнят. „Чакай Господа и пази Неговия път, и Той ще те издигне, за да наследиш земята”, се казва в отново в Псалм 37. След като Бог е наш Баща и ние сме Негови чада, то и Царството Му ще е наше – ако не спираме да Го хвалим и ако ходим неуморно по Неговите пътища…
Ние, българите, трябва да се поучим от Святата книга Библия и вместо постоянно да обвиняваме управляващите за своите проблеми и несполуки, нека да обърнем погледа си към Господа, да се покаем, да се смирим пред Неговата Воля и да повярваме от цялото си сърце в Неговата благост и любов. Защото в света може да съществуват много кризи, но който вярва в Господ Исус Христос, ще бъде винаги богат и благословен и за него няма да има никаква криза. Неслучайно Исус казва: “Аз съм Хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее” (Йоан 6:35).
Затова търсете Господа, благославяйте Го, благодарете Му за всичко, което имате, и така ще имате изобилие от благословения и ще сбъдвате и най-смелите си очаквания…
© Петър Главеев Все права защищены