2 янв. 2009 г., 22:40

Размишления 

  Эссе » Личные
1605 0 3
2 мин за четене

Живее ми се, да! Искам да живея, но в един по-добър и мирен свят, изпълнен с надежда за утрешния ден... Ах, как ми липсва тази жажда да „бъдеш тук и сега”! Да изпиташ всичко истинско, красиво. Да почувстваш прекрасната емоция с всяка клетка на тялото. Гледам напред и ми се живее! В изминалата година оставих всяко нещо, причинило болка и страдание на душата. С молитва започвам наново! Благодарна съм, че съм жива и съм здрава! Миналото назад не мога да върна, в бъдещето не мога да погледна, мога единствено да ръководя това, което е СЕГА! Решението е само мое! И аз решавам напред да вървя, да гледам само с положителна мисъл... В една книга бе написано: „Бог е дал на човека пълна свобода. Дори и в мислите си, наказания Той не е предвидил. Освен това не би могъл с наказание да измениш извършеното с мисълта. Грешните деяния ще се извършват дотогава, докато първоначалната мисъл не се промени.” Из „Сътворение” от Владимир Мегре. Тези думи някак преобръщат нещо в мен. Дълго стояха, запечатани в моя тефтер, чакайки да ги погледна. Но да, Истина са! Връщам се във времето назад и осъзнавам как съм искала, а след това съм получавала (по един или друг начин). И как понякога моя отрицателна мисъл или желание също са ставали реалност... и за моя голяма жалост, точно те са се забивали най-дълбоко в мен и са се връщали, където най-боли и то със страшна сила! Затова реших, че повече няма да го правя! Наскоро гледах филма „Тайната”. Казаха ми, че след него никой не е същия. И да! Аз не съм същата, цялата болка, раздираща сърцето ми, сякаш си беше отишла, май бе чакала да я освободя. И колко по-леко се чувствам сега. Колко по-леко ми е На душата да знам, че сама редя пъзела на живота, че с моите мисли и желания предизвиквам съдбата и тя ми предоставя материалната база... Вече не изпитвам нужда да търся вина, всеки сам решава какво му доставя радост и наслада и аз просто го приемам. Ако ли не, тръгвам си. Да мразя? Че Защо? Това би ми причинило само наказание, на мен самата... Прощавам на всички и всичко! Трябва да сме по-милостиви. Силата е в това, да бъдеш добър, отзивчив и да се обградиш само с положителното около себе си! Тогава ще си здрав и можеш да постигнеш всичко! Погледни в огледалото, усмихни се и си кажи: Всичко е възможно! И го направи! Аз ще го сторя, още от днес!

© Вес Жи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хей една голяма усмивка за теб Зареждащо. Искаме ли ще стане. Трябва да вярваме Поздрави
  • Аз пък ще ти кажа нещо друго - каквото и да си мислиш, и каквото и да правиш, ще ти се случи точно това което трябва да ти се случи!!! Всичко е Божия промисъл!!! За много години Желая ти спорна и ползотворна 2009-та годинаПоздрави от мен
  • Хубаво и вярно!Наистина мислите ни са водещи в случващото ни се всеки ден.Това,в което вярваме,става истина за нас.Поздрави за оптимизма,който излъчваш!
Предложения
: ??:??