Откакто преоткрих чувството на страдание, не спирам да се питам кой всъщност е неговият източник. Постепенно установих, че той не е само един, а може да бъде просто един от многото. Подозирам, че в емоциите си, аз – както предполагам и повечето хора – си оставам дете и изпитвам негодувание, когато моето желание не може да се изпълни и от последвалото от него чувство на неуспех.
Тогава мога да заключа, че един от източниците на страдание е именно това усещане за неудовлетвореност на желанието, когато то не е било осъществено. То може да се сравни с усещането в детството, когато мама и тате се отказали да ни купят желаната играчка, но сега, естествено, се поражда от много по-сериозни и потенциално травмиращи причини. Нямам намерение да степенувам различните усещания, пораждащи страдание, но бих споделил от моя личен опит, че едно от най-силните е отказът от любов. Мога да предположа, че във всеки аспект от нашия живот, чувството на неуспех може да доведе до така нежеланото страдание, но ...