Откакто преоткрих чувството на страдание, не спирам да се питам кой всъщност е неговият източник. Постепенно установих, че той не е само един, а може да бъде просто един от многото. Подозирам, че в емоциите си, аз – както предполагам и повечето хора – си оставам дете и изпитвам негодувание, когато моето желание не може да се изпълни и от последвалото от него чувство на неуспех. 

     Тогава мога да заключа, че един от източниците на страдание е именно това усещане за неудовлетвореност на желанието, когато то не е било осъществено. То може да се сравни с усещането в детството, когато мама и тате се отказали да ни купят желаната играчка, но сега, естествено, се поражда от много по-сериозни и потенциално травмиращи причини. Нямам намерение да степенувам различните усещания, пораждащи страдание, но бих споделил от моя личен опит, че едно от най-силните е отказът от любов.  Мога да предположа, че във всеки аспект от нашия живот, чувството на неуспех може да доведе до така нежеланото страдание, но именно на любовта ние отдаваме особена значимост, което е свързано навярно с вечния стремеж да избегнем самотата от една страна и да споделим себе си от друга. 

     Понякога продължителната неудовлетвореност и страданието, породено от нея, може да доведе до депресия. За депресията е известно, че се поражда първоначално от чувството на някаква загуба, която тепърва трябва да преодоляваме, но аз мисля, че това не е единствената причина, която я поражда. Отново ще се опра на личния си опит, за да предположа, че най-интензивното чувство, което може да доведе до депресия, е изгубването на смисъла, който би трябвало да следваш в живота, за да те накара да вървиш в някаква посока, но ако животът се превърне в борба за оцеляване, то аз смятам, че тогава всяко друго нещо става маловажно и самият живот, подчинен единствено на оцеляването, също се обезсмисля – когато в крайна сметка оцелееш, тогава какво следва? Искам да благодаря, косвено, разбира се, на Даниел Дефо и неговият герой Робинзон Крузо, който ме научи, че във всяко нещо можеш да откриеш смисъл, важното е да не го изгубиш. 

     И докато се лутах в собствения си лабиринт от мисли, сам за себе си стигнах отново до извода, че най-голямото страдание идва, когато загубиш смисъл в собствения си живот, което на практика е една илюзия, тъй като научих, че можеш да намериш смисъл във всяко нещо, дори и в смъртта...