Размисли

Не винаги можеш да видиш у човека отсреща Христос, защото може и да Го няма, или само отчасти да Го има, но винаги можеш да видиш у човека отсреща човек. Хората се влюбват в Христос или в това, което виждат от Него у другия. Ето - дори в това има правила, закони, не те сполетява незнайно как. Кой не иска душата му да си отпочине в милостивите Му ръце? 

Щастие е да си влюбен, сърдечно да обичаш. Щастие е да правиш другия, когото обичаш щастлив. Щастие е да виждаш усмивката му, смеха му. Хората си мислят, че ще са щастливи, когато ги обича някой. Но истинското щастие е, когато се научат те самите да обичат. За да обичаш, трябва да се смириш, и да оставиш Христос да живее в тебе. От Него идва силата, не може от нищо.
Може ли едновременно да обичаш и да те боли? Да, може. Може да се радваш с радостта и да плачеш с болката на някой, когото обичаш. Щом ти пука за нещо, значи сърцето може да боли. А боли мекото, чувствително сърце. То дори се оставя голо, беззащитно, с възможност да бъде наранено, но без да изтръгва от себе си възможността да почувства, което значи да се вкамени. Любовта може да боли. 

Любовта е творческа сила. Защото придава на съществуването смисъл. Има смисъл да насочиш любопитсвото, вминанието към това, което обичаш; да те погълне изцяло. Нима ще те интересува истински нещо, което не ти е интересно и не го харесваш? Има смисъл за теб да се погрижиш за това, което обичаш, да украсиш дома си, да зарадваш децата на трапезата, да разкажеш виц, за да ги разсмееш. 

Някои хора смятат, че са правилни. Поглеждат се отстрани и се преценят. Погледът на истински щастливия човек излиза от дълбините на сърцето му и от този център вижда всичко навън. И ако се върне в спомените си, ще види хора, събития, но не и себе си там. Така, незагърбва нито една частица от цялата вселена и сам става неин център. Какво ще видиш, ако погледнеш себе си отстрани? Разбира се - себе си. Достатъчно е, че Бог те вижда от страни. И те вижда точно такъв, какъвто си. Както казва апостол Йоан: "Дечица, не се лъжете, Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина." Ако имаше тъмнина, можеше да остане нещо скрито, изкривено, невидяно. Но няма. 

Има един Бог, един източник на любовта във вселената, едно начало. Любовта тръгва от Бога, като нишки пронизва всички, свързва ни едни с други и с нея, отново, обичаме и Него. От Него тръгва, за да се върне отново там. И осветява там, където е допуснато да освети, съгражда там, където е допуснато да съгради, утешава, изцелява, премахва злото... И свързва всички и всичко в едно. Освен непокорилите се. 

Боже, дай ми да не си кривя душата!