Не винаги можеш да видиш у човека отсреща Христос, защото може и да Го няма, или само отчасти да Го има, но винаги можеш да видиш у човека отсреща човек. Хората се влюбват в Христос или в това, което виждат от Него у другия. Ето - дори в това има правила, закони, не те сполетява незнайно как. Кой не иска душата му да си отпочине в милостивите Му ръце?
Щастие е да си влюбен, сърдечно да обичаш. Щастие е да правиш другия, когото обичаш щастлив. Щастие е да виждаш усмивката му, смеха му. Хората си мислят, че ще са щастливи, когато ги обича някой. Но истинското щастие е, когато се научат те самите да обичат. За да обичаш, трябва да се смириш, и да оставиш Христос да живее в тебе. От Него идва силата, не може от нищо.
Може ли едновременно да обичаш и да те боли? Да, може. Може да се радваш с радостта и да плачеш с болката на някой, когото обичаш. Щом ти пука за нещо, значи сърцето може да боли. А боли мекото, чувствително сърце. То дори се оставя голо, беззащитно, с възможност да бъде наран ...